Приказки от планината

"Чу се звън на камбанка, духчето стана невидимо и отлетя нанякъде. А горските животни продължиха да се чудят какво е това странно Нещо, което всеки ден се грижи за тях. Само бухалът знаеше, но като истински приятел запази тайната и не каза на никого."
Иво Сиромахов

"Преди много, много години живял един принц, на име Мики. Той бил най-страхливото дете на света. Плашел се от всичко. Още щом се събудел сутрин, започвал да вика:
– Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! На одеялцето ми е кацнала една муха. Сигурно иска да ме изяде. Ела, да ме спасиш от нея. Майка му – кралица Фортензия фон Дубенбубен - идвала и прогонвала мухата. Мики обличал дрешките си и сядал да закусва, но след малко пак почвал да пищи:
– Мамо-о-о! Мамо-о-о-о! По стената пълзи едно паяче. Предполагам, че иска да ме грабне в пипалата си и да ме отнесе някъде. Кралица Фортензия фон Дубенбубен хващала паячето и го отнасяла навън. След закуска принц Мики излизал да си играе в градината. Там имал люлка и пързалка, по която много обичал да се катери. Но и в градината постоянно се появявали животинки, от които той ужасно се страхувал.
– Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! – викал страхливият принц. – Ела да видиш какво страшно нещо има тук. С черупка и с рога!
– Това е охлюв, миличък – обяснявала му кралица Фортензия фон Дубенбубен. – Той е добричък. Няма да ти направи нищо.
– Да, бе! – викал принц Мики. – Знаеш ли колко лошо ме гледа? Сигурен съм, че иска да ме ухапе. Моля те, махни го оттук. Кралицата вземала внимателно охлюва и го премествала в лехата с лалетата. Принц Мики се страхувал и от врабчетата. Щом видел врабче, веднага се разпищявал:
– Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! На брезичката кацна едно врабче, което ще ме грабне и ще ме отнесе в гнездото си. Много ме е страх от него. А врабчето отлитало, уплашено от виковете на принца. Принцът се страхувал най-много от котки. Когато видел някоя котка да се разхожда наблизо, направо се разтрепервал.

– Мамо-о-о! Мамо-о-о-о! – викал Мики. – Тука има една котка. И ми вика "мяу". Според мен на котешки език "мяу" означава, че ще ме изяде. Когато видел мравки, принцът изпадал в ужас.
– Мамо-о-о! Мамо-о-о! – крещял той. – Мравките искат да ме хванат и да ме отвлекат в мравуняка си. Виж колко са много! Принцът бил толкова страхлив, че се плашел дори от цветята. Когато цъфнели лалетата и зюмбюлите в градината, той започвал да вика:
– Мамо-о-о! Пом-о-о-ощ! Тук са се появили някакви странни цветя, от които много ме е страх... Един ден на поляната пред двореца дошъл огромен дракон. Със страшна муцуна, жълти очи и големи, остри зъби. Ръмжал зловещо. В това време принц Мики си играел на пързалката. Чул, че някой ръмжи отвън и изтичал да види какво става. Излязъл пред портите на замъка и видял дракона.
– Кой си ти? – попитал Мики.
– Аз съм най-страшният дракон. Ако не ми дадете всичкото си злато и скъпоценности, ще пусна огън от ноздрите си и ще запаля целия замък. Аз съм много страшен и ще ви унищожа.
– Чакай малко! – казал принц Мики, влязъл в замъка, отишъл в стаята си, взел дървения си меч и се върнал при дракона.
– Хайде да се бием! – казал Мики.
– Не те ли е страх от мен? – попитал драконът.
– Защо да ме е страх? – казал Мики. – Не си муха, не си паяк, не си охлюв, не си врабче, не си мравка. Хайде да се бием! И двамата почнали да се бият. Драконът изригвал огън от ноздрите си, но Мики успял да го прободе с дървения си меч в крака. Отворила се рана, от която закапала зелена драконска кръв.
– Ти ме победи! – казал тъжно драконът. – Вече няма да нападам замъка ти.
– Чакай! – казал Мики, изтичал в замъка и след малко донесъл лепенка, с която залепил раната на дракона.
– Благодаря ти! – казал драконът. – Ти си добро момче. Затова ти обещавам, че вече няма да те нападам, а ще ти бъда приятел и ще те пазя от всичко.
– Мамо-о-о-о! Мамо-о-о-о! – развикал се принцът. – Върху дракона кацна една муха. Ела да ме спасиш от нея!"
Из книгата

"Хуморът не е лекарство. Той е обезболяващо. Може да притъпи временно болката, но не може да я излекува"

Това казва Иво Сиромахов в едно интервю за в-к "168 часа". Е, цяла България познава Сиромахов с непресекващото чувство за хумор, в което се съдържат не само такива "обезболяващи", но и ударна доза "витамини" за поддържане на добро настроение, въпреки всичко, което не харесваме ежедневието и в родната действителност. Чувството за хумор на Иво Сиромахов извира от телевизионния екран и печатните медии, от социалните мрежи и разбира се, от книгите му. От години го познаваме освен като писател, и като актьор, драматург, радиоводещ. Кариерата му на сценарист пък е свързана с дълги години работа както зад кулисите, така и под прожекторите на "Шоуто на Слави". Иво Сиромахов е автор и на десетки книги, които са сред най-продаваните заглавия от съвременни български автори. Сред тях са "Българско радио", "Моят таен любовен живот", "Шекспир 3Д", "За мен е чест", (написана съвместно със Слави Трифонов) и други.

Публикации на Иво Сиромахов се срещат в списанията "Maxim", "Playboy", "Hustler" и "MAX". Работил е и като завждащ отдел "Култура" и във в-к "24 часа", където публикува и политически фейлетони. Въпреки, че името му се среща много често по всички медии, не знаем много за него и личния му живот. Какви книги чете самият той? Една от тези, които харесва, е автобиографията на Андре Агаси. Любимият му спорт? Ездата. У себе си най-много цени чувството за хумор. А какво не може да понася? Глупостта. В случай, че искате да знаете повече - как, кога, къде започват неговият житейски и професионален път, ето какво показва биографичната справка: роден е в София на 29 декември 1971 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и след това театрална режисура в НАТФИЗ.

Като студент работи - заедно с Ути Бъчваров водят предаването по БНР "И ловец съм, и рибар съм". През 1995 г. Става носител на наградата за дебют в изкуствата. през 1996 г. Завършва висшето си образование. Има и немалко изяви като режисьор в Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Българска армия", Сред постановките, които е режисирал, са например "Женитба" от Гогол (в НАТФИЗ), "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн, "Макбет" от Уилям Шекспир (Малък градски театър "Зад канала"), "Чаровна нощ" от Славомир Мрожек, (ДКТ-Сливен) и др.

Каква е тайната на успеха? Макар че от устата на Иво Сиромахов всичко звучи весело и смешно, ето какво казва той пред медии за успеха:

"Ako имаше изведена общовалидна формула, вероятно всички щяха да я следват. Но пътищата към успеха са различни и нито един от тях не е къс. В крайна сметка успяват само онези, които са готови да вървят дълго, да влизат в битки и да се лишат от някои неща. За всеки успех се плаща и колкото по-голям е успехът, толкова по-висока цена е платена за него."