"Наслаждавайте се на различните индивидуалности в семейството ви
"Разумът за ония, които го имат, е извор на живот." (Притчи Соломонови, 16:22) Щом разберете всички променливи, които влияят върху отношенията родител-дете, ще можете да оцените уникалните силни и слаби страни на хората от собственото ви семейство. Лесно бихте могли да решите, че преживяванията ви са далеч от нормалността, но не забравяйте, че съществуват шестнадесет комбинации между родител и дете и че няма дори две, които да функционират еднакво. И ако имате четири деца, може да имате четири различни комбинации! Наученото чрез проби и грешки с първото дете може да не действа при останалите. Щом разберете индивидуалността на всеки член на семейството, ще можете да ги разгледате поотделно, да оцените слабите и силните им страни, както и собствените си, и да започнете да се наслаждавате на цялостната картина.
Няма двама еднакви
Четиримата синове на Даян са близки по възраст, но много различни по характер. Дейвид, първородният, се появил на белия свят като ведро и спокойно бебе, което се радвало на живота, било изключително сговорчиво и почти никога не плачело. Този щастлив сангвиник очарова всеки срещнат. И дори никога да не постигне слава и богатство, той винаги ще се забавлява и ще има много приятели. Вторият син на Даян, Рик, бил толкова различен от Дейвид, колкото жабата от пеперудата. Рик бил бомбастичен, шумен, със силна воля (всъщност, бихме могли да определим волята му и като желязна). Рик има добро и нежно сърце под суровата и плашеща външност, но е трудно да достигнеш до нежната му страна. И докато бил малък, през повечето време на Даян ѝ изглеждало твърде трудно, за да се опитва. Третият син, Роби, е меланхоликът на Даян. Той се родил, когато Рик бил на две години, а Дейвид - почти на четири. Роби надзъртал през решетката на легълцето си и като че ли мислел и анализирал всички останали членове на семейството. Той подреждал количките си в спретнати редици, вместо да ги оставя разхвърляни като Дейвид или да ги мята гневно, както често правел Рик. Още отрано Роби решил, че някой ден ще стане предприемач и започнал да крои планове. Сега е собственик на ресторант и го управлява с педантична подреденост.
Най-малкият син на Даян, Глен, бил пълна изненада. Роден само седемнадесет месеца след Роби, Глен бил преносен и излязъл на бял свят някак неохотно. Той бил единственото бебе, заради което Даян два пъти влизала в болницата с фалшиви признаци за започнало раждане - и това задало тона за начина му на живот. Флегматикът Глен постоянно отлага всичко. Той е невероятно приятен, дори обичлив, но както казва Даян, "Може да се побъркаш, докато го чакаш да дойде, да се задейства или да свърши нещо." Ако Даян не разбираше разликите между индивидуалностите, щеше да възприема отглеждането на толкова различни деца като пълен провал. Вместо това тя е в състояние да се смее с децата си на ситуации, които навремето са я озадачавали, но сега знае, че просто са показали индивидуалността на всеки от синовете ѝ.
Разбирайки миналото
Когато разгледаме минали събития през призмата на индивидуалностите, често започваме да разбираме нещата, които навремето са ни озадачавали. Леля ми Сейди беше стара мома холерик/меланхолик и живееше с баба ми флегматик. На Коледа семейството ни се събираше за голямо празненство заедно с по-далечни роднини. Всички носеха по нещо за трапезата, но основната грижа за пиршеството оставаше за леля Сейди. Тя работеше като роб в кухнята, докато останалите си мислеха, че като обелят няколко картофа или накълцат малко лук, са дали своя принос. Щом вечерята бъдеше идеално подредена на масата, започвахме празненството, изпълнено със закачки и смях. След като приключехме, отнасяхме чиниите си в кухнята и се отдавахме на още разговори. Никой от нас дори не се сещаше да благодари на леля Сейди за работата ѝ или да ѝ предложи да ѝ помогне с почистването после. Изправена пред купищата чинии и остатъци, леля Сейди избухваше в сълзи и хлипаше: "Никой не оценява какво правя." Настъпваше тежко мълчание, леля Сейди побягваше към стаята си, а всички ние се набутвахме в кухнята, за да почистим. След около час баба ме дръпваше настрани и ми казваше: "Време е да се качиш горе да развеселиш леля си. Кажи ѝ, че чиниите са измити и искаме да слезе долу." По онова време се чудех защо избираше все мен, но се подчинявах и леля Сейди слизаше долу.
Като дете не разбирах какво се случваше, но сега ми е ясно защо този сценарий се повтаряше година след година. Поради меланхоличната си природа леля Сейди искаше Коледата да е съвършена, а поради холеричната си природа си изпочупваше ръцете, за да я направи такава наистина. Ала не получаваше благодарност за цялата си работа. Когато леля побягваше, избираха мен (като най-възрастния сангвиник), за да я развеселя. И винаги ми се получаваше. Тя не успяваше да устои на сангвиничния ми чар и - след като бе получила малко обич и благодарност от семейството - с радост започваше да общува с останалите. Всяка година се случваше едно и също, защото всеки от нас действаше в съгласие с индивидуалността си. Сега, като възрастни, можем да си спомним разбиращо за някои от семейните сцени, които са ни озадачавали като деца. След като сме схванали концепцията за индивидуалностите, най-после разбираме кое е карало всеки един да се държи по дадения начин. И често вместо объркани започваме да се чувстваме развеселени!
Празнувайки настоящето
Макар че обикновено ретроспекцията ни осигурява най-голяма яснота, не е необходимо да чакате децата ви да пораснат, за да се научите да разбирате различията в семейството си. Сега, след като разбирате четирите индивидуалности, ги разяснете и на децата си. Отделяйте време да разговаряте с тях и започнете да се наслаждавате на комбинациите между различните индивидуалности в семейството ви. Питайте всяко от децата си какво харесва и не харесва в семейството ви. Слушайте внимателно и покажете на всяко дете, че ви е грижа. Забавлявайте се, обсъждайки индивидуалността на всеки член на семейството. Акцентирайте върху положителните черти на всяка индивидуалност - и подчертайте, че никоя не е по-добра от другите. Всички имаме силни и слаби страни и целта ни не е да се променим и да се превърнем в нещо друго. Похвалете всяко дете за силните му страни. Убедете децата си, че връстниците им и членовете на семейството ще ги харесват много повече, ако проявяват силните си черти. Покажете на децата си, че слабите черти на индивидуалността им са нещо естествено, но трябва да бъдат преодолени. Бъдете готови да разкривате собствената си индивидуалност, с плюсовете и минусите, и кажете на децата си кое се опитвате да подобрите. От време на време питайте децата си дали постигате напредък в тези области. Когато започнат да разбират кое прави другите така различни от тях, децата са много по-толерантни към околните и им е ясно защо родителите им са толкова различни. Това ще превърне дома ви в много по-щастливо място!
Заключение "Сега разбирам!"
Спомняте ли си семейството, което срещнахме в началото на книгата? Онова с емоционалното дете, смутената майка, безразличния баща и обърканите баба и дядо? Няма как да не се зачудя колко ли различна щеше да бъде сцената, ако всеки от тях разбираше индивидуалността на другите. Очевидно малкото момиченце беше холерик и изпитваше наслада да контролира всички останали и да ги наблюдава как се гърчат. То бе шумно и буйно, защото знаеше, че никой няма да го спре. Изпробваше докъде стигат границите, а те бяха доста разтегливи. Майката, която някога била "добро дете", не знаеше какво да прави с явно "лошото си дете". Бащата, несъмнен флегматик, се срамуваше и се опитваше да потъне в менюто, докато бабата и дядото ясно даваха да се разбере, че те никога не биха оставили детето им да се държи така (в края на краищата бяха "добри родители"!).
Докато минавах покрай смутеното семейство на път към шведската маса, детето вдигна поглед и ми каза "Здрасти". Аз спрях и казах на момиченцето, че е възхитително. При тези мои думи майката също вдигна поглед и рече: "Можете да я вземете!" Отговорът ми, че с радост бих имала такова дете, накара майката да ме погледне озадачено, но по лицето на дъщеря ѝ грейна усмивка. Най-после малката бе намерило някой, който да я харесва! Когато обясних на обърканата майка, че съм писала книги за отглеждането на деца, последваха куп въпроси. Дори бащата остави менюто, за да слуша разговора ни! Аз обясних на семейството, че холеричният ентусиазъм на дъщеря им към живота ще я превърне в прекрасен лидер, ако насърчават силните ѝ страни, вместо да се оплакват от поведението ѝ. Докато им давах съвети как да поставят граници, за да обуздаят непокорството ѝ, потупах детето по главата, казах му, че е добро момиченце, и му показах, че очаквам от него да се държи добре. И малката го направи. Когато семейството си тръгваше, детето ми помаха за довиждане, а майката ми отправи благодарен и изпълнен с надежда поглед. Щом започнете да разбирате себе си, партньора си и децата, ще се научите как да работите заедно с мъдрост и знание. Трябва да сме благодарни, че щом си направим труда да проумеем кое мотивира другите, ще можем да се разбираме почти с всекиго!"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
