"Никола Тесла се родил по време на гръмотевична лятна буря в Смилян, малко селце в задния край на едно високопланинско плато. Сръбското семейство живеело в провинция Лика, обхващаща платото и една спокойна речна долина в Хърватия, където все още живеят глигани и елени, а селяните и досега пътуват с теглени от волове каруци. Намиращата се само на един ден път с каруца от Адриатика област е добре защитена откъм морето от планинската верига Велебит на запад, която минава през цялата провинция и се издига над бреговата линия като стръмна скала, и от Динарските Алпи на изток - планинска верига, която тръгва от Австрия, пресича Балканския полуостров и завършва на юг като остров Крит. Макар и закътан, Смилян бил разположен централно, на 24 километра източно от миниатюрното пристанище Карлобаг, 10 километра западно от оживения град Госпич и на 72 километра югозападно от спускащата се каскада на чудото, известно като Плитвичките езера - един разлом от свързани пещери, потоци и великолепни водопади, полегнал в основата на Динарската планинска верига.
След като в началото на XIX в. за кратко била част от Наполеоновата провинция Илирия, Хърватия се намирала под властта на Австро-Унгария. Граничеща със славянските държави Босна, Херцеговина, Черна гора, Сърбия и Словения, Хърватия била притисната между управляващата Хабсбургска династия на север и Османската империя на юг. В древни времена в продължения на много векове голяма част от крайбрежието на Адриатика било управлявано от илирийците, пиратско племе, за което се смята, че се спуснало надолу от областите около Австрия. Защитили с успех своите граници от завоеватели като Александър Велики, мнозина илирийци получили обществена известност; около времето на Христос някои станали императори. Разселващи се в родово свързани общини, известни като задруги, славяните за пръв път били забелязани от византийците през II в. пр.Хр. в околностите на днешен Белград. На външен вид Тесла има характерните черти на гегите, племе описвано като високи хора с гърбави носове и плоски скули. Подобно на другите славяни тези хора първоначално били езичници и се покланяли на природни духове и на един бог на гръмотевицата и светкавицата.
Вероятно ранните предшественици на Тесла са дошли от Украйна. Най-вероятно те са пътували през Румъния за Сърбия и са живели покрай Дунав близо до Белград. След Косовската битка в края на XIV в. те пресекли Косовската равнина към Черна гора и в края на XVIII в. продължили своята миграция към Хърватия. Всички славяни говорят един и същи език. Главното различие между хървати и сърби произтича от различната история на техните държави. Хърватите прие ли папата за свой духовен водач и изповядват римската форма на католицизма; сърбите приели византийския патриарх и гръцката православна религия. Докато римските свещеници живеят в безбрачие, гръцките православни свещеници могат да се женят. В източните и централните региони славяните по-успешно поддържали контрола си над това, което било наречено Сръбско кралство; докато на запад в Хърватия външни управници като Карл Велики през 800 г. окупирали района. Докато Хърватия поддържала политиката на франките за християнизация, сърбите и българите излезли изпод контрола на папата и възстановили старата си езическа религия, която включвала жертвоприношения на животни и пантеизъм. Много от древните езически богове били обявени за светци и се ползвали с по-голяма слава от Исус. Свети Никола, на когото бил кръстен Тесла, през IV в. бил бог, който закрилял моряците.
За да отчуждят още повече двете групи, макар и да говорели един и същ език, хърватите приели латинската азбука, докато сърбите и българите възприели използваната от гръцката православна църква кирилска азбука. Преди османското нашествие Сърбия поддържала автономност от IX-и до XIV-и век. За Сърбия този период бил Златният век, тъй като византийците приели автономния ѝ статус. Благодарение на филантропската природа на нейните крале, разцъфтяло динамично средновековно изкуство и били издигнати големи манастири. От друга страна, в Хърватия имало много по-голяма бъркотия. Повлияната от Европа управляваща класа безуспешно се опитвала да въведе феодалната система на господари и крепостни. Тази политика пряко противоречала на вродената структура на демократичните задруги, така че Хърватия така и не успяла да създаде обща идентичност.
Въпреки това един независим клон на Хърватия, Рагуза (Дубровник), се е утвърдил като търговско пристанище и съперник на Венеция като голяма морска сила и се превърнал в топилна пота за южнославянската култура и символ на илирийската идея за обединена Югославия. Националната идентичност на Сърбия обаче била променена завинаги на 15 юни 1389 г. - деня, когато 30 000 османци погубили сръбската нация в битката при Косово. Жестоки завоеватели, те разрушили сръбските черкви или ги превърнали в джамии. Те записвали най-здравите момчета в своята армия, набучвали на кол и измъчвали мъжете и насилвали жените да сменят вярата си и да се оженят за мюсюлмани. Мнозина сърби избягали, установявайки се в скалистите планини на Черна гора или скритите долини на Хърватия. Някои от онези, които останали, забогатели като османски васали; повечето, най-вече със смесена кръв, станали парии. За сърбите битката при Косово е също толкова важна, колкото е Изходът за евреите или разпъването на Христос за християните. Тя се отбелязва всяка година в деня на трагедията като Видовден - деня, в който ще видим. Както каза един сърбин на автора: "Той винаги е с нас." Касапницата и последвалото оскверняване на кралството станали доминиращ мотив на големите епични поеми, които служели да обединят идентитета на сръбския народ по време на столетията трудности."
Из книгата