В света на средновековните ръкописи.
След откритието на Гутенберг през 1454 г. и напредъка на печатната дейност една книга може да се издаде в много хиляди абсолютно еднакви екземпляри за сравнително ниска цена, а Интернет - мрежата превърна вече милионния тираж в нещо естествено. В замяна на това всеки византийски и славянски ръкопис се характеризира с това, че представлява уникален предмет (уникум), тъй като никой друг не може да му прилича напълно. И като всички редки предмети, писаната на ръка книга е изключително скъпа. От съвременна гледна точка може наистина да се каже, че става въпрос за луксозен продукт, тъй като една голяма пергаментна книга (примерно 30 x 40) от около 400 страници е струвала от 14 до 26 златни монети. Гръцките преписвачи Григорий и Йоан, работили през X в. за архиепископа Арета, са оценили преписването на един ръкопис на 6 византийски номизми, което, съпоставено с годишния наем за магазин в центъра на Константинопол - 38 номизми, дава също представа за стойността на един ръкопис, при това на такъв, който не е бил на нивото на ръкописите на големия лукс, предназначени за императора или патриарха (Целикас, 1985).
В Средновековието колкото една книга е била по-богато украсена с декоративни и илюстративни елементи, толкова е била и по-скъпа. Това е изисквало освен намесата на писачите, които не винаги са били калиграфи, но и на декоратори и миниатюристи. Така направеният ръкопис е могъл да бъде притежание или да се закупи единствено от много високопоставени в йерархията на средновековното общество членове (вж. Псалтир от Лондон, Британска библиотека, АМ. Мз. 19352 от 1066 г., правен в Студийския манастир в Константинопол).
