"Непоносимото доказателство
Марк реши, че няма друг избор, освен да се върне на Филипините и да събере по-съществени доказателства. За да придаде обективност на своите открития, той бе придружен от още един член на холистичната общност. Самата Маргарет беше отличен и уважаван лечител. Тя страдаше от вродена сколиоза, заболяване, при което се наблюдава изкривяване на гръбначния стълб от раждането. Двамата заминаха за Филипините с много патос и големи очаквания. По време на посещението си във Филипините Марк се запознал с Алекс Орбито. Алекс беше един от най-видните психични хирурзи и лечители на Филипините. Марк му обяснил дилемата си и го попитал дали би позволил да го заснемат, докато извършва психична операция. Алекс охотно се съгласил, за голямо облекчение на Марк. Междувременно Маргарет се заела да намери лечение за заболяването си и била много силно повлияна от местната лечителска общност. Въпреки вярата си в удивителните способности на различните психични хирурзи и лечители, които посетила, сколиозата ѝ не била излекувана чрез психична хирургия. Един от лечителите, очевидно разочарован от своята неспособност да я излекува, прибягнал към акупунктура. В момента, в който пъхнал иглата, Маргарет изпитала остра, мъчителна болка, която била придружена от замайване и дезориентация. Макар че е удивително средство в ръцете на някой експерт, акупунктурата може да причини сериозни вреди в ръцете на неопитния лечител.
След злощастното преживяване на Маргарет с дилетанта акупунктурист на Филипините тя си починала няколко дни и подновила търсенето на друг лечител. От друга страна, Марк, след като успял да заснеме как Алекс Орбито извършва психична операция, бил готов да се върне у дома. Маргарет решила да остане на Филипините, а Марк се завърнал в Хавай, този път с неоспоримо доказателство. На летището в Манила, преди да вземе обратния полет към Хавай, той забелязал, че Маргарет говори със странен глас. Не знаел как да го тълкува, но и не смятал, че има нещо сериозно нередно.
Кадрите с лента супер 8 мм, които Марк заснел, били сполучливи, за голямо негово удовлетворение, и била определена дата за многоочакваната първа публична прожекция пред холистичната общност. Презентацията се състояла в Ке Ола Хоу, новосъздадения център за холистично лечение в Хило. Във вечерта на прожекцията дошли много любопитни хора, които изпълнили цялата сграда. Вълнението и очакването били почти осезаеми, докато всички чакали филмът да започне. Никой не знаел какво да очаква, освен Марк, а той запазил мълчание. Внезапно на екрана се появили поредица от картини, които принадлежали на друг свят. Те изобразявали филипинец, който извършвал операция с голи ръце на мъж, който лежал на някаква маса. Никой не предвидил, че този дългоочакван филм, предоставящ доказателство за невъзможното, ще отблъсне и ужаси всички зрители. Тъй като нямали представа какво да очакват, ентусиазмът на зрителите веднага отстъпил пред възклицания на отвращение. През първите пет минути от прожекцията няколко души припаднали и се наложило да ги свестяват. Една от операциите, извършени от Алекс Орбито, била пробиване на цирей с големината на бейзболна топка върху крака на някакъв мъж. Когато Алекс отворил цирея с ръка, вонящата гной в него буквално опръскала цялата зала за лечение. Алекс бил толкова отвратен, че дори на него, за когото човек би си помислил, че е свикнал с такива неща, му се повдигнало и веднага излязъл от залата.
За съжаление, филмът предизвикал подобен ефект у всички, които го гледали. Хората, които дошли да видят кадрите, го направили, защото искали да станат свидетели на чудо, което било преживяно и потвърдено от член на тяхната група от колеги. Филмът показвал поредица от примери, в които един мъж извършвал операции с голи ръце и изваждал най-различни отблъскващи материи от телата на пациентите си. Въпреки това "чудотворният" елемент на операциите незабавно бил съсипан от инстинктивните реакции при вида на кръвта, съсиреците и останалите неща, които Алекс изваждал от телата на филипинците във филма. Ако целта на Марк била да предостави доказателство за реалното съществуване на психичната хирургия, той явно надминал себе си. Било много очевидно, че има огромна разлика между личното преживяване на Марк с психичната хирургия и преживяването на група здрави, любопитни хора, гледащи филм, в който оперират някакъв непознат. Когато става дума за човек, страдащ от някакво заболяване, възможността злокачествени тумори да бъдат изваждани безболезнено, без дори да остане белег (и срещу почти незначително дарение), се възприема като Божие чудо и шанс за втори живот. За човек, който просто е любопитен, забележителният аспект бързо бива изместен от отвращението и отхвърлянето на вероятността, че подобно нещо може да съществува. Естествената реакция на кръвта и болестта е ужасът и тя може да бъде достатъчно силна, за да отрече всеки контекст, в който се срещат.
Сред хаотичните последици от показването на филма за психичната хирургия Марк изключи прожекционния апарат и залата се изпълни с неловко мълчание. Не след дълго то бе заменено с хаос, защото хората, които останаха, блуждаеха, опитвайки се да разберат необяснимото. После необичайната ситуация излезе от контрол, когато внезапно Маргарет започна да говори с глас, който наподобяваше този на филипинска старица. Да слушаш как Маргарет повтаря "всичко е прекрасно" с пискливо гласче, доста различно от нейния глас, беше меко казано обезпокоително. Предвид обстоятелствата нямаше съмнение, че не всичко е прекрасно. Съпругът на Маргарет беше дълбоко потресен и с известни усилия я убеди да си тръгне с него. Като конферансие на това странно събитие, Марк напълно изгуби дар-слово.
Никой от нас нямаше представа какво се случва с Маргарет. Имаше предположения за обсебване от духове – тема, по която не знаехме почти нищо. Никой от присъстващите лечители не знаеше как да се справи със странното поведение на Маргарет. Съпругът ѝ беше вбесен и обвиняваше Марк за състоянието ѝ. Реакцията на холистичната общност на неговите кадри, съчетана с истерията, предизвикана от "очевидното" обсебване на Маргарет, накараха всички да се чувстват объркани и неспокойни. Накрая прочутата хавайска кахуна Морна Симеона успя да излекува Маргарет и тя продължи да живее нормално, доколкото позволяваха обстоятелствата. За разлика от много участници на прожекцията на кадрите на Марк, аз не позволих хаотичната поредица от събития, чрез които се бе появила психичната хирургия, да засенчат факта, че един мъж, когото познавах като брат, беше излекуван от много сериозно заболяване с тази техника. Но въпреки всичките му усилия феноменът си оставаше все така загадъчен.
След първата ми филмова среща с психичната хирургия се преместих в Сан Диего, Калифорния, за да уча видеопродукция. През февруари 1983 г. Марк ми се обади по телефона. Наскоро се беше завърнал от поредното пътуване до Филипините и каза, че е решил, че единственият начин да представи подобаващо чудодейните способности на лечителите, е да доведе някой от тях в Хавай. Той смяташе, че Алекс Орбито е най-добрият, и Алекс прие поканата на Марк да проведе лечителска мисия на Големия остров. Той ме попита дали бих се върнал в Хавай, за да подпомогна спонсорирането на Алекс, и аз охотно приех."
Из книгата
Рейтинг: 7.00 / 4 гласа
