Избежни раздяли

Имаше всичко необходимо. А защо чувстваше пустота? "Първа Книга. Искаме, ми викат от редакцията, на задната корица с нещо да впечатлиш читателя - профилна снимка и откъс от текст! Е, да де, но с моя профилна надали бих впечатлил повече от трима души! А откъс... ми, то нали в книгата е всичко! И се замислям с какво е привлякъл вниманието ми Антоан дьо Сент Екзюпери - рисунка на боа, погълнала слон! Тя, рисунката, е на малкия Антоан, или поне той така твърди, но боа със слон прилича на шапка! Аз не го виня, че не рисува правдиво.

Надявам се, че и той не ме съди за това, как пиша аз. Но тази боа някак изрисува живота пред мен, а аз нали за това пиша. Муцунката на боата е тънка - така се раждаш - около теб никой! Събират се след това приятелите и ти си като корема на боата - вътре е слонът. Около 20-30 годишни сме най-дебели с приятели. След това започват да оредяват. И стигаш до опашката. А на боата опашката е тънка - ситото е отнесло ненужните... Че то всичко е откъс."
Ънкъл

Бонато
София 1517, жк Сухата река бл. 35
stefangurgov@gmail.com