Минало време

Минало време Лий Чайлд Времетраене: 1:13 мин. Джак Ричър: Едно на милион Лий Чайлд Времетраене: 0:58 мин. Място за убиване Лий Чайлд Времетраене: 0:50 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин. Да преосмислим интелигентността Рина Блис Времетраене: 1:17 мин. Бен и аз Ерик Уайнър Времетраене: 0:56 мин. Пълен курс номерология и астрология - книга 1: Номерология и карма Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:13 мин. Добре дошли в магазинчето за магии Джеймс Р. Доти Времетраене: 1:10 мин. Свещена терапия - том 1 Зор Алеф Времетраене: 1:12 мин. Киселината диригент Дейвид Пърлмътър Времетраене: 1:22 мин. Стойте до децата си Гордън Нюфелд, Габор Мате Времетраене: 1:18 мин. Гори за мен Илона Андрюс Времетраене: 1:12 мин. Стоманена принцеса Рина Кент Времетраене: 1:19 мин.

Ричър отново е на път. Пак на автостоп. Решил е да прекоси Америка от Мейн до Калифорния, но не стига далече. На един кръстопът в Нова Англия той вижда табела към място, където никога не е бил - родния град на баща му. Ето защо Ричър се отклонява от маршрута си.

По същото време и на същото място двама млади канадци са принудени да прекъснат пътуването си. Тръгнали са за Ню Йорк да продадат нещо много ценно, но колата им се поврежда и те се озовават в мотел насред пустошта. Мотелът изглежда странно, но те няма къде другаде да се подслонят.

На следващата сутрин Ричър пита в общината за някогашната къща на баща си. Казват му, че в града никога не е живял човек с такова име. Дали баща му изобщо е бил някога тук?

Докато той се опитва да разгадае фамилното си минало, канадците са изправени пред неочаквана опасност - те стават пленници на мотела. Разследването на Ричър води до шокиращо откритие: настоящето може да е сурово, но миналото може да бъде наистина смъртоносно.

"Джак Ричър се наслади на последните слънчеви лъчи над малкото градче на брега на Мейн, след което - подобно на птиците, които се рееха високо в небето - започна дългия си път на юг. За разлика от тях обаче не пое право на юг. Избра различен маршрут от балтиморските трупиали и черноглавите коприварчета, от овесарките и фебовете, от рубиненогушите колибри... Джак Ричър избра маршрут, който пресичаше страната по диагонал на югозапад от най-горния десен ъгъл на картата до най-долния ляв. Вероятно щеше да прекоси Сиракюз, Синсинати, Сейнт Луис, Оклахома Сити и Албакърки, след което да продължи към Сан Диего. Подобно на всички, които бяха служили в армията, и Ричър смяташе, че в Сан Диего има прекалено много моряци, но въпреки това градът му се струваше подходящо място, където да посрещне началото на зимата. Това щеше да бъде дълго пътуване, каквото не бе предприемал от много години.
И той го очакваше с нетърпение. Но не стигна кой знае колко далече.

Ричър се отдалечи от крайбрежието, измина километър-два към вътрешността на страната, излезе на някакъв селски път и вдигна палец. Беше над метър и деветдесет и три с обувките, едър и силен, целият мускули, не особено красив, не особено добре облечен и с леко занемарен вид. Не изглеждаше особено привлекателно в очите на шофьорите. Както обикновено, повечето от тях намаляваха, хвърляха му един поглед и натискаха педала на газта. Първият автомобил, чийто собственик реши да рискува, спря след четирийсет минути. Беше субару на една година, а шофьорът бе слаб, на средна възраст, с памучен панталон и безупречно изгладена риза в цвят каки. Сигурно жена му го е облякла, помисли си Ричър. Мъжът носеше халка. Но под елегантните дрехи се криеше тяло на работник. Широк врат и големи червени кокалчета на ръцете. Човек, който още не може да повярва, че е станал шеф. Нищо чудно да не го е искал, каза си Ричър. Сигурно е започнал с изкопаване на дупки за стълбове, а после е станал собственик на компания за поставяне на огради.

Оказа се, че предположението му не е далече от истината. Още в самото начало на разговора им стана ясно, че мъжът е започнал от нулата. Разполагал само с името си и стария чук на дядо си, а днес притежавал собствена строителна компания, в която работели четирийсет души и която превръщала в реалност надеждите и мечтите на безброй клиенти. Мъжът довърши историята си с леко свиване на рамене, израз едновременно на северняшката му скромност и на искрената му изненада от успеха. Сякаш искаше да каже: нямам представа как стигнах дотук. Като си изпипвал детайлите, отвърна наум Ричър. Човекът изглеждаше изключително подреден и организиран, зареден с цял арсенал принципи, максими и железни убеждения, едно от които гласеше, че в края на лятото е най-добре да не пътува по магистрала І-95. Затова се опитваше да се измъкне колкото се може по-скоро от Мейн, като пътуваше по второстепенни шосета, които водеха право на запад към Ню Хампшър. В момента шофираше към някакво градче на юг от Берлин, откъдето се стигаше до Бостън по-бързо от всеки друг маршрут. Всъщност мъжът отиваше именно в Бостън на среща, свързана с мраморни плотове. Ричър беше доволен. Бостън бе добра отправна точка. Дори много добра. От там лесно можеше да стигне до Сиракюз. А после до Синсинати, като мине през Рочестър, Бъфало и Кливланд. Може би дори през Ейкрън, Охайо. Ричър бе следвал и по-непривлекателни маршрути. Особено по време на службата си в армията. Не стигнаха до Бостън."
Из книгата

Лий Чайлд е псевдонимът, под който твори Джеймс Д. Грант - създателят на легендарния герой Джак Ричър. Познат от десетки бестселъри, Джак Ричър е бивш военен, чиито разследвания и неутолима жажда за справедливост поглъщат вниманието на любителите на трилъра. А що се отнася до псевдонима на писателя Джеймс Грант, той произлиза от семейна шега. Името на автомобила "Renault's Le Car" се чуло като "Lee Car". В следващите часове, в рамките на шегата, името "Lee" било "закачано" от Джеймс и съпругата му за какво ли не. Е, в тази игра, "Лий Чайлд" ("Lee Child") е дъщерята на писателя. Самият Джеймс Грант се шегува, че с този избор на псевдоним, по азбучен ред името му попада в библиотеките между имената на Реймънд Чандлър и Агата Кристи. Дори да има зрънце истина в тази история, тя не е толкова известна на широката публика. За сметка на това, Лий Чайлд става известен в целия свят.

Първата си книга написва сравнително късно - на 43 годишна възраст. Затова пък успехът не се забавя - още с този дебютен роман ("Място за убиване", "Killing Floor"), писателят запознава читателите с Джак Ричър. За тази книга той става носител на престижни литературни награди като "Anthony" и "Barry". "Врагът" ("The Enemy") му донася наградите "Barry" и "Nero" за най-добър роман.

От 1997 г. до днес се появяват повече от 20 заглавия, издадени в повече от 100 държави, продадени в над 100 милиона екземпляра и преведени на 49 езика. През 2012 г., деветият му роман ("Един изстрел","One Shot") е адаптиран за широкия екран с участието на звездите Том Круз, Робърт Дювал, Розамън Пайк, Джай Къртни и Дейвид Ойелоу. Завладяващата история от "Не се връщай" ("Never Go Back") отново ни среща с Том Круз като Джак Ричър. Откупени са и филмовите права за всички романи. И докато заглавията в поредицата продължават за заемат върховите места в световните класации за бестселъри, Лий Чайлд не спира да пише. А на въпроса какво, отговаря: "Същото, но различно." След главозамайващия успех на романите му, може би феновете на Лий Чайлд вече се питат - какво ли е правил той през всичките години, преди да открие призванието си на писател? В отговор на този въпрос, ето и неговата кратка биография:

Джеймс Д. Грант е роден през 1954 г. в Ковънтри, Англия, но семейството се мести в Бирмингам. Случайно или не, завършва гимназия в същото училище, където учи друг знаменит съвременен писател - Дж. Р. Р. Толкин. Джеймс завършва право в Университета в Шефийлд, като междувременно играе в университетския театър. След завършването започва и кариерата му в телевизията, продължила цели осемнадесет години. През този период, който съвпада със "златната epa" за британската телевизия, той работи като технически асистент и продуцент, също така пише новини и сценарии за сериали и реклами. Внезапно обаче е съкратен от телевизията, тъй като се налага компанията да намали разходите си. Вместо житейска криза, това събитие се оказва ключът към началото на блестящата му писателска кариера.

Той започва работа като синдикален организатор в супермаркет, но има планове за свободното си време. Бивайки винаги ненаситен като читател, Джеймс Грант прави "инвестиция" в хартия и моливи на стойност шест долара и сяда, за да напише първия си роман. Скоро след издаването на книгата се премества заедно със семейството си в Манхатън, Ню Йорк, което е още една сбъдната негова мечта. Макар че не залага големи надежди на първите си книги, "новосъздаденият" писател Лий Чайлд скоро е застигнат от славата. Тя също започва да работи за него, като днес той е един от най-продаваните автори в света. Лий Чайлд прекарва свободното си време в четене, слушане на музика и гледане на футбол. То се разделя между апартамента в Манхатън, къщите в Англия и Франция или самолета - докато пътува между тях. Поредицата за Ричър все още е изключително успешна и продължава да набъбва с все нови и нови истории.

Обсидиан ООД
София 1504
ул. Тича 3Б
office@obsidian.bg