Управление на бедността

Хигиена и медицина през междувоенния период. Книгата Управление на бедността представя дисертационното изследване на Вероника Димитрова. Фокусът е върху техниките на здравеопазването и медицината, които се прицелват в управлението на съвместния живот и имат ефекти върху модернизирането му. През междувоенния период бедността изглежда революционна заплаха. Тя е политически и епистемологически проблем - въпросът е не само как да бъде регулирана, а в какви термини да бъде мислена. Решенията от този период се опитват да отговорят на въпроса - как да бъде мислена бедността, така че да подлежи на регулация и управление. Срещу революционната среда се обявяват множество дискурси - социалните политики, работническото законодателство, жилищните политики и други. Хигиената и медицината само съучастват в тях, но те снемат политическите въпроси в административно-регулативни.

Вероника Димитрова е асистент в катедра Социология на СУ Св. Климент Охридски. Занимава се със социология на медицината и здравеопазването, социология на пола, качествени методи в социологията. Тя е изследовател на междувоенния период в България.

Благодарности
Увод

• Как се случват големите процеси: проблемът на изследването
• Период и обхват на изследването
• София между войните: обект и предмет на изследването
• Бедност, революция, израждане: логика на изследването

Движения в медицина и здравеопазването в България от Освобождението до Първата световна война

• Знанието и биополитиките
• Трансформации в медицината през XIX век в Европа
• Предистория на идейните и политическите противопоставяния между различните движения в медицината и здравеопазването в България
• Научни различния между движенията в медицината в България от края на XIX и началото на XX век

Тенденции и промени в медицината през междувоенния период

• Влиянието на войните
• Тялото на нацията и израждането
• Средният санитарен персонал и снемането на борбите между ораховистите и русевистите в началото на 20-те години на XX век
• Новият проект за социална медицина
• Социалната медицина в България
• Към изместващите се граници между идейните движения на русевистите, ораховистите и социалните хигиенисти
• Смислово трансформиране на бактериологията от имунологията
• Имунологична бактериология в български контекст

Три примера, показващи промените в медицината от междувоенния период

• Фридманова ваксина
• Как да бъде разглеждана болестта ревматизъм?
• Хибридизирането на бактериологията от социалната хигиена - из биографията на Стефан Консулов

Законодателството в сферата на здравеопазването в междувоенния период

• Неслучилите се проекти
• Функциите на ВМС и на Централното управление на здравеопазването
• "Разредяването" на лекарите
• Благоустройство или само пропаганда?
• Законопроектът от 1928 г.
• Законът за народното здраве и новите принципи в здравеопазването

Из очертанията на едно изобретено тяло - работникът от имагинера към действителната социална категория

• Улавянето на фигурата на един имагинерен обект - работникът и "неговото" здраве в периода до Първата световна война
• "Развитието" на индустрията?
• Работникът - от имагинерен към реален субект - обект
• Първият преход към тялото на работника - Закон за хигиена и безопасност на труда
• Новото дефиниране на работника чрез работоспособността

Пионерът на дива София - бездомникът (Опити за хигиенизиране на града)

• Как възниква бездомническият въпрос?
• Причините за заграбванията (обяснението на Петър Мирчев и Георги Георгиев)
• Оформяне на правото на собственост върху земята спрямо строежа
• Към противопоставените отношения между държавата и общината и новото разбиране за частната собственост през междувоенния период
• Чия е тази собственост?
• "Разрешаването" на бездомническия въпрос
• Как и къде се появява санитарната власт?
• Жилищна криза и хигиена
• Съпротивите на общината от 30-те години

Тялото на жената и грижата за детето

• Образите на жената в женските списания "Икономия и домакинство", "Модерна домакиня" и вестник "Илюстрована седмица"
• Отговорността на домакинята и затвореното пространство на дома
• Качествата на "добрата домакиня"
• Три посоки в говоренето за болестта
• Проблемът за тялото на детето и народа

Заключение
Съкращения
Библиография
Архивни източници