Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО

Създаването на НАТО след края на Втората световна война е следствие от ясното убеждение, че западните демокрации могат да избегнат глобален ядрен конфликт само ако работят в тясно сътрудничество. 75 години по-късно това е най-дълго просъществувалият военен съюз в историята, унищожителната война със СССР е избегната, а същевременно Атлантическият пакт се превърна в най-големия световен политически, стратегически и дипломатически фактор. И все пак това е история не само на триумфи, а и на страховити кризи, на постоянна борба за съществуването и функциите на съюза, която противопоставя лидери като Айзенхауер, Чърчил, Дьо Гол, Рейгън и други на съветските ръководители - от Сталин до Путин.

Този детайлен и задълбочен труд ще ви отведе зад кулисите на създаването на НАТО, през най-горещите точки на противопоставяне от Студената война и след нея, на Балканите и в Близкия изток, та до последното десетилетие и завръщането на войната в Европа. Книгата изследва причините за неразбирателствата между САЩ и европейските съюзници, флиртуването с идеята за изолационизма отвъд океана и желанието на водещите държави от Стария свят да имат влияние върху глобалните събития.

Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО е блестящо написана и фактологично подплатена глобална история, изпълнена с напрежение, опасности, рискове, сблъсъци на тежки характери, както и на военна и политическа воля. От Корейската война, през Берлинската и Кубинската криза, та до хаотичната евакуация от Кабул, това е биография на един военен съюз, който създава история, но и бива постоянно предизвикван от нея. И в наши дни се е изправил пред навярно най-голямото предизвикателство досега - застрашен както отвън, така и отвътре.

"Ако НАТО вече не съществуваше, то трябваше да бъде изобретено!"
Министърът на отбраната на САЩ Джим Матис към Доналд Тръмп

Бившият посланик на САЩ в НАТО Доналд Ръмсфелд веднъж коментира, че алиансът има късмета да бъде спасяван веднъж на десетилетие от поредната криза с Кремъл. През първите 15 години на новия век обаче много от лидерите му разглеждат Русия на Путин по-скоро като партньор, отколкото като потенциален враг. Тъй като непосредствените граници на НАТО се смятат за незастрашени, алиансът пренасочва вниманието си извън зоната, като се намесва първо в Балканските войни през 90^-те, а след 11 септември 2001 г. и в Афганистан. Подобно на по-късната война през 2011 г. в Либия, това често са противоречиви действия. Загрижеността относно действията на Русия нараства постепенно след 2007 г., когато Естония е подложена на предполагаемо руска кибератака. Следва войната с Грузия през 2008 г. и поредица от все по-агресивни руски военни учения в Източна Европа, включително и такива, симулиращи ядрени удари срещу страни членки на НАТО.

Анексирането на Крим през 2014 г. и последвалите боеве в Източна Украйна твърдо поставят ударението върху възпирането на Русия и НАТО изпраща първите групи за Засилено предно присъс-твие в Източна Европа. През март 2020 г., в разгара на пандемията от COVID-19, САЩ се ангажират с поредицата от годишни учения Defender. Те включват прехвърляне на сили през Атлантика към континентална Европа, по подобие на ученията Reforger от 70^-те и 80^-те, характерни за епохата на Студената война. Столтенберг коментира: "Алиансът всъщност беше доста подготвен за инвазията през 2022 г., отчасти защото имахме много прецизна разузнавателна информация, но и защото руската инвазия следваше модел, вече познат от Чечня, от Грузия, а след това и от Крим... Като хора може да сме шокирани от бруталността, но не и изненадани от факта, че президентът Путин нахлу в Украйна".

С отслабването на пандемията през април 2021 г. руската армия придвижва над 100 000 войници към украинската граница. Повечето от тях се завръщат в базите си към началото на май 2021 г., но риториката на Кремъл все по-открито поставя под въпрос правото на Украйна да съществува като независима държава. През ноември Путин насочва обратно към границата още по-многочислена армия, като американските и британските наблюдатели са убедени, че това не е учение. На срещата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Глазгоу високопоставени американски служители предупреждават украинския президент Володимир Зеленски, че страната му е напът да се изправи пред изпитание. Докато подготовката за атака на Путин достига финалната си фаза, американското разузнаване прави това, което е правило при всяка голяма международна криза след кубинската през 1962 г. - изпраща водещи експерти да информират Северноатлантическия съвет и да подготвят членовете му за онова, което може да се случи. Както и в предишни случаи, разделенията бързо излизат на преден план. Запознати разказват за скептицизъм от страна на няколко европейски нации, мърморене относно минали грешки на САЩ по повод иракските оръжия за масово унищожение, а също и съмнения, че Кремъл наистина ще започне голяма война.

Източните държави членки, и по-специално Прибалтийските републики и Полша, са далеч по-разтревожени и лобират за разполагане на допълнителни войски на алианса, които да възпрат евентуално нападение срещу тях28. През септември 2021 г. те виждат как западните сили хаотично напускат Афганистан след две десетилетия на „железен“ ангажимент. Сега наблюдават как персоналът на посолствата бяга от Киев. Както винаги по време на криза, всички погледи се насочват към Съединените щати. През декември 2021 г., докато се качва на президентския хеликоптер на моравата пред Белия дом, Байдън дава да се разбере, че изпращането на американски сили в защита на Украйна не е на дневен ред. От друга страна, нациите, които са вече в алианса, ще бъдат защитавани докрай. И двете фрази се повтарят многократно през следващите седмици. "Ние имаме морално и правно задължение към нашите съюзници от НАТО, в случай че (Русия) нападне", казва Байдън. "Това е свещено задължение, но то не се разпростира... върху Украйна."
Из книгата