Поезията на Елена Владаряну е много близка до литературния пърформанс, до стиха като жест, като представяне на сцена, като драматургичен акт, директно словесно свързване със слушателите. Затварянето между кориците на книга и превръщането в интимен акт на четене не я лишава от настойчивостта, с която поставя важни социални, екологични, етични и чисто човешки въпроси за пребиваването на аз-а, на човека, на твореца в съвременния свят.
Елена Владаряну (р. 1981 г.) в град Меджия, Румъния, е сред най-интересните съвременни румънски поетеси. Дебютира през 2002 г. със стихосбирката "Страници", отличена с една от големите поетични награди в северната ни съседка. Следват стихосбирките "Пукнатини" (2003 г.), "Европа. Десет погребални песни" (2005 г.), "Лично пространство" (2009 г.), преведена на италиански език и представена в рамките на Международния книжен салон в Торино през 2016 г., "Non Stress Test" (2016 г.), "Пари. Работа. Свободно време" (2017 г.).
Поезията на Елена Владаряну се отличава с провокацията, заложеното в нея игрово пространство и непрестанните ѝ опити да взриви езика. Тя е журналист в Румънското национално радио, където води предаване за кино, пише за печатната преса и е автор на няколко пиеси. Силното игрово и сценично измерение на текстовете ѝ се усеща както в театралните спектакли и пърформансите, така и в книгите ѝ с поезия.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
