Лада Дракула бе минала през кръв и кости, за да превземе замъка. Това не значеше, че иска да стои в него. Въпреки всичко бе истинско облекчение да успее да избяга от столицата. Тя разбираше, че е необходимо да има седалище на властта си, но мразеше факта, че това седалище е в Търговище. Не можеше да спи в онези каменни стаи, празни, но и пълни с призраците на всички предишни князе. Все още имаше доста път до Николае, затова Лада реши да спре и да си устрои лагер за през нощта. Усамотението ставаше все по-ценно за нея, но беше и поредният ресурс в недостиг. Въпреки възможността сега да се усамоти, тя се почувства привлечена от светлините на селце, сгушено край замръзналия път. През едно от последните лета преди тя и Раду да бъдат изтъргувани с османците, двамата бяха пътували по същия този път с баща си. Това бе един от най-щастливите сезони в живота ù. Макар сега да бе зима, носталгията и меланхолията забавиха крачките ù, докато не реши да остане.
Преди да влезе в селото, Лада прекара няколко смразяващи минути, докато смени обичайните за нея черни туники и панталони с по-приемливи за околните дрехи. Обичайните ù одежди бяха толкова добре познати, че в тях рискуваше някой да я разпознае. Затова сега облече пола и блуза, но остави под тях ризницата си. Винаги оставяше ризницата.
За нетренираното око нищо не подсказваше, че тя е князът. Намери си подслон в една каменна къщурка. Тъй като тук нямаше толкова обработваема земя, че да заинтересува болярите, местните селяни имаха право да притежават малки ниви. Не достатъчно големи, за да живеят в охолство, но толкова, че да оцелеят. Една по-възрастна от Лада жена я настани край огъня с паница яхния и комат хляб веднага щом няколко монети смениха собственика си. Жената имаше дъщеря, малко момиченце, облечено в многократно кърпени, твърде широки за него дрехи.
Имаше и котка, която, въпреки пълното безразличие на Лада, настоя да се търка в крака ù и да мърка. Момиченцето седна почти до краката ù.
– Казва се Княз – каза то и посегна да почеше котката задушите.
Лада вдигна вежда.
– Странно име за женска котка.
Момиченцето се усмихна и разкри множество дупки от млечни зъби.
– Да, но сега и момичетата могат да стават князе.
– А, да – Лада се опита да скрие усмивката си. – Кажи ми, какво мислиш за новия ни княз?
– Никога не съм я виждала. Но искам! Мисля, че тя е най-красивото момиче на света.
Лада изпръхтя в същия момент, в който го направи и майката на момичето. Жената седна на стола срещу Лада.
– Чух, че не била нищо особено на външен вид. Това е направо благословия. Може да я отърве от женитба.
– О? – Лада разбърка яхнията. – Не мислиш ли, че трябва да се омъжи?
Жената се приведе напред с многозначителен блясък в очите.
– Ти дойде сама. Жена? Да пътува сама? Преди една година това нямаше да е възможно. След последната жътва успяхме да закараме реколтата до Търговище, без да трябва да плащаме на крадци из целия път. Спечелихме два пъти повече пари от когато и да било. И на сестра ми вече не ù се налага да учи синовете си да се преструват на глупави, за да не ги вземат в прокълнатите еничарски войски на султана. Лада кимна, сякаш се колебаеше дали да се съгласи.
– Но князът изби толкова много боляри. Чувам, че е покварена.
Жената изсумтя и размаха ръка.
– Че болярите кога са правили нещо за нас? Тя си е имала причини. Чух... – тя се приведе напред толкова бързо и с такова вълнение, че половината ù яхния се изля, без да забележи. – Чух, че раздава земя на всекиго. Представяш ли си? Без да иска родословие или болярско име. Раздава я на тези, които я заслужават. Затова се надявам никога да не се задоми. Надявам се да живее до сто години, да бълва огън и да пие кръвта на враговете ни. Момиченцето грабна котката и я сложи в скута си.
– Чувала ли си историята за златния бокал? – попита тя с блеснали очи.
Лада се усмихна.
– Разкажи ми я.
И така Лада научи няколко нови истории за себе си от народа си. Историите бяха преувеличени и фантастични, но се
основаваха на неща, които тя наистина бе направила. Неща, с които бе направила своята страна по-добра за своя народ. Тази нощ Лада спа добре."
Из книгата