Богословско-политически трактат

Теолого-политическият трактат на Спиноза излиза анонимно през 1670 г. и веднага запалва яростни дебати с идеята си, че тъкмо ограничаването на свободата на философстване води до нарушаване на мира и до ерозия на гражданските добродетели в държавата. За едни - манифест на свободата на словото и бляскава защита на единството между договорната теория за обществото и демократичната форма на неговата организация. За други - книга, "изкована в ада".

Бенедикт де Спиноза (1632 - 1677) е виден холандски философ. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза (Baruch Spinoza), християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенту де Ешпиноза (Bento de Espinosa). Като учен се нарича сам на латински "Benedictus de Spinoza". (Имената Бенедикт, Барух и Бенту означават "благословен".) Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбництой е един от великите рационалисти във философията на 17 век. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е "Етика".

Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Те предлагат на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказва. В резултат 24-годишният младеж е призован пред равинския съд, който го отлъчва от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие той започва да се нарича Бенедикт. Отказва се от наследството си в полза на сестра си и изкарва прехраната си с шлифоване на лещи. Спиноза умира от туберкулоза в квартирата си в Хага. Той е погребан в двора на църквата Нюве Керк в Хага. Надгробната му плоча е надписана на нидерландски и иврит.

Бележка на преводача
Предговор
За пророчеството
За пророците
За призоваването на евреите. И дали пророческата дарба е била присъща само на евреите
За божия закон
За причината, поради, която са били създадени церемониите и за вярата в достоверността на историческите разкази, а именно по каква причина и за кои хора тази вяра е необходима
За чудесата
За тълкуването на писанието
В която се показва, че петокнижието, както и книгите Иисус Навин, Съдии, Рут и Царства не са написани от хората, чиито имена носят. После се задава въпросът дали техните автори са били повече на брой, или е бил само един и ако е бил един - кой?
Задават се други въпроси във връзка със същите книги: Дали Ездра е направил последната им редакция и после дали бележките в полетата на еврейските ръкописи са представлявали различни варианти за четене на текста
Останалите книги от Стария Завет се подлагат на проверка по същия начин като предишните
Задава се въпросът дали апостолите са написали своите послания в качеството си на апостоли и пророци, или в качеството си на учители. После се показва какво е задължението на апостолите
За оригинала на Божия закон - в какъв смисъл писанието се нарича свещено и в какъв смисъл то се нарича Божие слово; Накрая се показва, че доколкото Писанието съдържа Божието слово, то е достигнало до нас неповредено
Показва се, че писанието учи само на изключително прости неща и няма за цел друго освен подчинение, включително и за Божията природа то не учи на друго освен на това, на което хората могат да подражават с определен начин на живот
Що е вяра? Кои хора са вярващи? Определят се основите на вярата и тя окончателно бива разграничена от философията
Показва се, че нито теологията слугува на разума, нито разумът на теологията. Посочва се и основанието, благодарение на което сме убедени в авторитета на Свещеното писание
За основите на държавата. За естественото и за гражданското право на всеки човек, както и за правото на върховните власти
Показва се, че никой не може да прехвърли всичко върху върховната власт, а и това не е необходимо. За държавата на евреите - каква е била тя по времето на Мойсей и каква е била в периода след смъртта му и преди избирането на царете; за нейната изключителност; и най-накрая за причините, поради които Божията държава е можела да загине и почти не е можела да оцелява без вътрешни размирици
От държавата и историята на евреите се извеждат някои политически догми
Показва се, че правото, свързано със свещените дела, е изцяло у върховните власти и че външното проявяване на религиозна почит трябва изцяло да бъде приспособено към мира в държавата, ако искаме да се подчиняваме на Бог правилно
Показва се, че в една свободна държава на всеки е позволено да мисли каквото иска и да казва каквото мисли