Рожденият ден на катерицата и други истории

Големият нидерландски разказвач Тон Телехен и неговите истории за празниците и празненствата - за онова, което превръща празника в нещо, което да поискаш да запазиш в малките кутийки на паметта си и периодично да го вадиш, за да видиш как оживява пред теб. Илюстрациите са на Джесика Албърг.

"За да не забравя никога нищо, катерицата беше забола малки бележки по стените на къщата си. На една от тези бележки пишеше: Букови ядки.

Катерицата често препрочиташе тази бележка. И винаги си казваше: "Ами да, букови ядки. Добре, че се сетих", обръщаше се, отиваше до шкафа и след малко сядаше пред чиния със задушени или сладки букови ядки.

На друга бележка пишеше: Мравката.

Щом катерицата попаднеше на тази бележка, кимваше и се замисляше: "И това е вярно, трябва пак да се видя с мравката". Спускаше се по стъблото на бука, тръгваше към къщата на мравката и още отдалече викаше: "Мравке, Мравке!". Не след дълго двете седяха в тревата на брега на реката и си говореха за неща, които никога не се забравят и същевременно никога не се запомнят. Най-често седяха с часове.

На трета бележка пишеше: Да се радвам.

"Мда", мислеше катерицата, когато четеше тази бележка. И се опитваше да се радва, доколкото можеше. Само дето не й се получаваше лесно, освен ако не беше поначало в добро настроение. Веднъж мравката ѝ беше обяснила какво трябва да прави, обаче това беше дълга и сложна история, която катерицата така и не разбра."
Из книжката

Рожденият ден на катерицата и други истории е детска книга, подходяща и за най-малките (кой не се е вълнувал месеци напред за рождения си ден и каква торта ще има) и за големите, които ще разпознаят в диалозите нещо, което те самите могат да споделят (така, както охлювът може да се оплаче от болката в рогцата само на жирафа). С други думи, книга за всички възрасти и за четене на глас от цялото семейство.