"Когато писах на Галина как според мен трябва да изглежда оформлението на първата ѝ книга - с нейна снимка на корицата, точно така, както изглеждат популярните на Запад и у нас издания с философска есеистика, аз получих удивен отговор: "Сигурно се шегуваш! Досега винаги съм била невидима!" Не знаех, че тя се смята за "невидима" в обикновения си живот. Нищо не знаех за него. Обаче "Моите мисли" не бяха "невидими".
Този текст започва с житейската тъга и романтизма на младо момиче, което познава стойността и мрака на думата любов и следвайки хронологията на своето написване, израства заедно с авторката си. Когато прелистиш и последната страница, разбираш, че това е една книга за себенамирането, която завършва с поезия и мъдрост, надскочила значително злободневието на "мусаката" - една метафора за живота, която Галина често споменава.
Дълъг път трябва да измине четящият този текст - от мирогледа на Шри Шри Рави Шанкар и симпатичното момичешко откровение:
"безпомощността те прави щастлива" през "Оставете дребните неща и се заемете със себе си!" и преминавайки през катарзиса на вярата, през безкрайното приемане и отричане, да стигне и до осъзнаването на същността на личната свобода.
Въпреки, че: "Ти си роб и това е неизбежно и очевидно", все пак може и да си свободен, но "само в пролетта на собствената си същност". Труден и дълъг е пътят до камъка в Хималаите. И там няма да свири музиката на Рави Шанкар, както и да те подухва романтичният ветрец на Тибет. Но това няма да има никакво значение!
Нали съзнанието определя битието и "моята мисъл е моята реалност". Дори и дъска с пирони, върху която да седиш като йога, не е нужна. Ти все пак си съвременен човек и: "по-добра школа за духовно израстване от корпоративния свят няма. Никъде другаде по-добре и по-успешно не можете да проверявате какво сте научили и докъде сте стигнали, колко сте спокойни, колко сте над нещата, кое ви събаря и ви пречи."
При това, ако знаеш правилото на Парето, според което във всяко общество, 20% от хората произвеждат 80% от ползите и печалбите и 20% от хората създават 80% от проблемите, неизбежно ще стигнеш и до извода, че щастието не се крие в материалните неща.
С две думи, както е казал Джон Кехоу в "Подсъзнанието може всичко": "По ирония на съдбата човек започва да променя заобикалящата го действителност в деня, часа и минутата, когато престане непрекъснато да реагира на нея."
Стига да има волята за това! Именно волята, придружена от вярата и убедеността в правотата, са нещата, които постепенно взимат връх в тази книга. Читателят започва да се надъхва с мироглед не по-слаб от този на много по-известни мислители и въпреки "невидимостта" на написалата това, стига и до редове с библейски замах: "Ти си огледалото и образът в него. Ти си този, които смяташ, че не си. Ти си този, който смяташ, че си. Ти си този, който си убеден, че си. Ти си и никой друг не е."
Какво да кажа още? Струва си да прочетете "Моите мисли" и според мен на корицата трябва да има снимка на авторката. Тя е много по-достойна за това от много други значително "по-видими" личности, писали на подобни теми.
Но, решението е нейно. И какво е то - сигурно вече сте разбрали."
Константин Г. Константинов
