Моите мисли

"Ко­га­то пи­сах на Га­ли­на как спо­ред мен тряб­ва да из­г­леж­да офор­м­ле­ни­е­то на пър­ва­та ѝ кни­га - с ней­на сним­ка на ко­ри­ца­та, точ­но та­ка, как­то из­г­леж­дат по­пу­ляр­ни­те на За­пад и у нас из­да­ния с фи­ло­соф­с­ка есе­ис­ти­ка, аз по­лу­чих уди­вен от­го­вор: "Си­гур­но се ше­гу­ваш! До­се­га ви­на­ги съм би­ла не­ви­ди­ма!" Не зна­ех, че тя се смя­та за "не­ви­ди­ма" в обик­но­ве­ния си жи­вот. Ни­що не зна­ех за не­го. Оба­че "Мо­и­те мис­ли" не бя­ха "не­ви­ди­ми".

То­зи текст за­поч­ва с жи­тейс­ка­та тъ­га и ро­ман­тиз­ма на мла­до мо­ми­че, ко­е­то поз­на­ва стой­ност­та и мра­ка на ду­ма­та лю­бов и след­вай­ки хро­нологията на сво­е­то на­пис­ва­не, из­рас­т­ва за­ед­но с ав­тор­ка­та си. Ко­га­то пре­лис­тиш и пос­лед­на­та стра­ни­ца, раз­би­раш, че то­ва е ед­на кни­га за се­бе­на­ми­ра­не­то, ко­я­то за­вър­ш­ва с по­е­зия и мъд­рост, над­с­ко­чи­ла зна­чи­тел­но зло­бод­не­ви­е­то на "му­са­ка­та" - ед­на ме­та­фо­ра за живота, ко­я­то Га­ли­на чес­то спо­ме­на­ва.

Дъ­лъг път тряб­ва да из­ми­не че­тя­щият то­зи текст - от ми­рог­ле­да на Шри Шри Ра­ви Шан­кар и сим­па­тич­но­то мо­ми­чеш­ко от­к­ро­ве­ние:
"без­по­мощ­ност­та те пра­ви щас­т­ли­ва" през "Ос­та­ве­те дреб­ни­те не­ща и се за­е­ме­те със се­бе си!" и пре­ми­на­вай­ки през ка­тар­зи­са на вя­ра­та, през без­к­рай­но­то при­е­ма­не и от­ри­ча­не, да стиг­не и до осъз­на­ва­не­то на същ­ност­та на лич­на­та сво­бо­да.

Въп­ре­ки, че: "Ти си роб и то­ва е не­из­беж­но и оче­вид­но", все пак мо­же и да си сво­бо­ден, но "са­мо в про­лет­та на соб­с­т­ве­на­та си същ­ност". Тру­ден и дъ­лъг е пъ­тят до ка­мъ­ка в Хи­ма­ла­и­те. И там ня­ма да сви­ри му­зи­ка­та на Ра­ви Шан­кар, как­то и да те по­дух­ва ро­ман­тич­ният вет­рец на Ти­бет. Но то­ва ня­ма да има ни­как­во зна­че­ние!

На­ли съз­на­ни­е­то оп­ре­де­ля би­ти­е­то и "мо­я­та ми­съл е мо­я­та ре­ал­ност". До­ри и дъс­ка с пи­ро­ни, вър­ху ко­я­то да се­диш ка­то йо­га, не е нуж­на. Ти все пак си съв­ре­ме­нен чо­век и: "по-доб­­­ра шко­­ла за ду­­хов­­­но из­­­рас­­т­­­ва­­не от кор­­­по­­ра­­тив­­­ния свят ня­­ма. Ни­­къ­­де дру­­га­­де по-доб­­­ре и по-ус­­­пешно не мо­­же­­те да про­­ве­­ря­­ва­­те как­­­во сте на­­у­­чи­­ли и до­­къ­­де сте стиг­­­на­­ли, кол­­­ко сте спо­­кой­­ни, кол­­­ко сте над не­­ща­­та, кое ви съ­­ба­­ря и ви пре­­чи."

При то­ва, ако зна­еш пра­ви­ло­то на Па­ре­то, спо­ред ко­е­то във вся­ко об­щес­т­во, 20% от хо­ра­та про­из­веж­дат 80% от пол­зи­те и пе­чал­би­те и 20% от хо­ра­та съз­да­ват 80% от проб­ле­ми­те, не­из­беж­но ще стиг­неш и до из­во­да, че щас­ти­е­то не се крие в ма­те­ри­ал­ни­те не­ща.

С две ду­ми, как­то е ка­зал Джон Кехоу в "Под­съз­на­ни­е­то мо­же всич­ко": "По иро­ния на съд­ба­та чо­век за­поч­ва да про­ме­ня за­о­би­ка­ля­ща­та го дейс­т­ви­тел­ност в де­ня, ча­са и ми­ну­та­та, ко­га­то прес­та­не неп­ре­къс­на­то да ре­а­ги­ра на нея."

Сти­га да има во­ля­та за то­ва! Имен­но во­ля­та, прид­ру­же­на от вя­ра­та и убе­де­ност­та в пра­во­та­та, са не­ща­та, ко­и­то пос­те­пен­но взи­мат връх в та­зи кни­га. Чи­та­те­лят за­поч­ва да се на­дъх­ва с ми­рог­лед не по-слаб от то­зи на мно­го по-из­вес­т­ни мис­ли­те­ли и въп­ре­ки "не­ви­ди­мост­та" на напи­са­ла­та то­ва, сти­га и до ре­до­ве с биб­лейс­ки за­мах: "Ти си ог­­­ле­­да­­ло­­то и образът в не­­го. Ти си то­­зи, ко­­и­­то смя­­таш, че не си. Ти си то­­зи, кой­­то смя­­таш, че си. Ти си то­­зи, кой­­то си убе­­ден, че си. Ти си и ни­­кой друг не е."

Как­во да ка­жа още? Стру­ва си да про­че­те­те "Мо­и­те мис­ли" и спо­ред мен на ко­ри­ца­та тряб­ва да има сним­ка на ав­тор­ка­та. Тя е мно­го по-дос­той­на за то­ва от мно­го дру­ги зна­чи­тел­но "по-ви­ди­ми" лич­нос­ти, пи­са­ли на по­доб­ни те­ми.

Но, ре­ше­ни­е­то е ней­но. И как­во е то - си­гур­но ве­че сте раз­б­ра­ли."
Константин Г. Константинов

ЕТ Хайни - К.Константинов
София, 1113
ул. Незабравка, бл. 315, ап. 55
haini2@abv.bg

За стъпката ми към вечността
Едно голямо, специално благодаря
На дядо ми Марин с обич
За откровенията ми
За живота за мен
За моите неангажиращи никого наблюдения
За това, което открих на пътя си
За моята равносметка
За моята отговорност към себе си
Нямам какво да ви кажа
Моята мисъл - моя реалност
За последствията
За всичкото, което ще изчезне някой ден
За смисъла на живота, който аз открих
За няколкото съвета
За някои истини, от които може и да заболи
Едно място, което ме вдъхнови
За това, в което се превърнах, без да разбера
За знанието, което се ражда в спокойствието на незнанието
За другата реалност
За вярата в променящата се не променяща се истина
За живота, който ме заслужи, или за живота, който аз заслужих
За повтарящата се история, която не забелязвам
За себе си отвъд
За поредната ситуация на отвъд себе си
За мъдростта чрез малките неща
За пътя на война
За точката на баланс
За промяната като процес
За думите, които ме издават
За моето единствено желание
За живота тук, но след това
Няколко думи от издателя
Благодаря ти Галинке... - послеслов от Нели Игнатова