Как се пътува със сьомга

В сборника "Как се пътува със сьомга" е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция - парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници.

С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Умберто Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил "животът - начин на употреба".

В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932-2016) списва рубриката "Бустина ди Минерва" във вестник "Еспресо". Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.

"При положение че бъдещето на индианската нация изглежда предопределено, единствената възможност за един млад индианец да се издигне в обществото е да участва в уестърн. За тази цел тук предоставяме някои основни инструкции, които да позволят на младия индианец, докато извършва различните си мирни или пък войнствени занимания, да се окачестви като "индианец от уестърн", като по този начин разреши проблема, свързан със свойствената за категорията му частична заетост.

Преди нападение
1. Никога не нападайте изневиделица: обозначете се отдалеч, няколко дни предварително, като издавате ясно различими димни сигнали, които да дадат време на онези от дилижанса или от форта да предупредят Седми кавалерийски полк.
2. По възможност се появявайте на малки групи по околните хълмове, така че да бъдете забелязани. Разполагайте съгледвачите си на много отдалечени възвишения.
3. Оставяйте видими следи при преминаване: отпечатъци от конски копита, угаснали огньове от биваци, пера и амулети, които да позволят да бъде разпознато племето.

Нападение на дилижанс
4. При нападение на дилижанс винаги го следвайте на подходящо разстояние или поне яздете редом с него, за да могат да ви улучат.
5. Удържайте мустангите, очевидно по-бързи от конския впряг – те не бива да изпреварват дилижанса.
6. Правете опити да спрете дилижанса само един по един, като се хвърляте между конските сбруи, така че да бъдете улучени от кочияша и стъпкани от конския впряг.
7. Никога не пресичайте пътя на дилижанса вкупом: бихте го спрели на мига.

Нападение на изолирана ферма или на обозни коли, наредени в кръг
8. Никога не нападайте нощно време, когато заселниците не го очакват. Спазвайте принципа, по силата на който индианците атакуват само денем.
9. Издавайте вика на койота упорито и по начин такъв, че да сигнализирате за позицията си.
10. Ако някой от белите издаде вика на койота, веднага вдигнете глава, за да бъдете удобно изложени на прицел.
11. Нападайте на смени, без никога да затягате кръга, та да могат да ви отстрелват един по един.
12. Никога не се включвайте в пълен състав в кръговата атака, заемайте един по един мястото на падналите.
13. Въпреки липсата на стремена намерете начин да се заплетете в конските сбруи, така че, когато бъдете улучени, дълго да бъдете влачени от животното.
14. Използвайте пушки, закупени от нечестен търговец, без да знаете как действат. Презареждането им трябва да отнема много време.
15. Не прекъсвайте кръговата атака, когато пристигнат подкрепленията, изчакайте кавалерийския отряд, без да се втурвате срещу него, като при първия сблъсък се разпръснете в безредица, давайки възможност за индивидуални преследвания.
16. В случаите на изолирани ферми изпращайте на нощно разузнаване само един човек. Той ще трябва да се доближи до осветен прозорец и дълго да наблюдава бялата жена вътре – дотогава, докато тя не забележи лицето на индианеца зад стъклото. Нека изчака жената да изпищи и мъжете да наскачат, след което да направи опит да избяга.

Нападение на форт
17. Преди всичко, оставете конете да избягат през нощта. Не си ги присвоявайте. Пуснете ги да се пръснат из прерията.
18. В случай на щурм по време на битка се изкатервайте един по един. Нека първо да се подаде оръжието ви, после главата, бавно, и тогава се появете, но след като бяла жена ви е посочила на безпогрешен стрелец. Не падайте от вътрешната страна на укреплението, а назад, от външната му страна.
19. При стрелба отдалече застанете ясно различими на островърхо възвишение, така че да полетите напред и да се размажете по скалите под него.
20. В случай на директна схватка не бързайте да се прицелвате.
21. Също така никога не използвайте пистолети, които биха решили изхода от схватката на мига, а само неогнестрелни оръжия.
22. В случай на оттегляне на белите не си присвоявайте оръжието на убит враг. Само часовника, но при това положение се позабавете, за да послушате тиктакането му, докато ви връхлети друг от враговете.
23. При вземане на пленник не го убивайте веднага, а го вържете за стълб или го затворете в шатра и чакайте новолунието, за да дойдат да го освободят.
24. При всички случаи е сигурно, че ще убиете противниковия тръбач веднага щом затръбят от Седми кавалерийски полк. В такъв момент тръбачът на форта непременно се изправя, възкачен на най-високата куличка на укреплението, за да отговори.

Други случаи
25. При нападение над индианското село излизайте от шатрите, обзети от паника, и тичайте в противоположни посоки, като се опитвате да се доберете до оръжията, предварително оставени на труднодостъпни места.
26. Проверявайте качеството на продаденото ви от контрабандистите уиски: количеството сярна киселина в него трябва да бъде в съотношение три към едно.
27. В случай на преминаващ влак се уверете, че в него пътува ловец на индиански глави, и разположете конския конвой по протежение на линията, като размахвате пушки и издавате викове за поздрав.
28. При скок от високо на гърба на някой бял дръжте ножа така, че да не го нараните и да му дадете възможност за ръкопашен бой. Изчакайте белия да се обърне."
Из книгата

Умберто Еко е италиански учен, философ, историк-медиевист, експерт по семиотика и писател. Роден е на 5 януари 1932 година в Алесандрия, Италия. През 1954 година завършва "Торинския университет", работи в телевизия "RAI", като културен редактор, анализатор на известния вестник "Еспресо" (итал. L'Espresso). Животът му е изключително интересен. Той преподава естетика и теория на културата в университетите в Милано, Флоренция и Торино, а през 1971 година става професор в "Болонския университет". Еко е почетен доктор в много чуждестранни университети, президент на "Международния център по семиотика и когнитивни науки" в "Университета" в Сан Франциско и член на "Международния форум на UNESCO". Писателят е удостоен с множество международни награди, сред които френският орден "Почетния легион" (1993 г.), немският "Орден за заслуги" (1999 г.) и др. От 1962 година е женен за германската изкуствоведка Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.

Написвайки десетки книги, посветени на средновековната естетика, семиотика и проблемите на възприемане на текста, хуманистът Умберто Еко се нарежда сред авторите, притежаващи темперамента на публицистите. През 1980 година публикува първия си роман "Името на розата", който се превръща в най-известната му творба, донасяйки му световна слава. Книгата е преведена на 43 езика и е екранизирана през 1994 година. Еко започва да пише романа си като обикновена детективска история, чието действие се развива в един средновековен манастир, но любовта му към Средновековието и цитатите постепенно взема връх над първоначалния замисъл. Включвайки в книгата явни и скрити цитати, тънка литературна игра и пародийни образи, писателят предизвиква необичаен интерес към Средновековието и създава изцяло нов жанр - "семиотичен трилър". В придружаващите коментари към романа, авторът на достъпен език обяснява на масовия читател, че постмодернизмът се явява иронично, а не роболепно отношение към любимия текст, без значение колко авторитетен е той. Еко ясно заявява, че историята никога не свършва и се развива извън всякакви норми и закони. Нашият свят е сложен и многопластов - в настоящето има минало, а Средновековието не е толкова далечно, колкото си мислим, че е. Това усещане за непрекъснатостта на историята се оказва необходимо на европейците, навлизайки в нова епоха след стабилността на "студената война" и сега повече от всякога е актуално предупреждението на Еко: "Не си заслужава сляпо да се вярва в прогреса - често на нас ни се струва, че се движим напред, а в действителност се намираме на прага на новото Средновековие". Следващият му роман "Махалото на Фуко" (1988 г.) се явява блестящ пародиен анализ на историческо-културните сътресения на съвременното интелигентно съзнание, предупреждение за опасността на умствената небрежност, която ражда чудовища. Всичко това прави книгата не само интелектуално занимателна, но и актуална и непреходна. В едно от своите интервюта Еко споделя: "Много хора мислят, че аз написах фантастичен роман. Те са в дълбока заблуда, романът е абсолютно реалистичен". "Островът от предишния ден" (1994 г.) е привидно проста история за драматичната съдба на младия мъж на XVII век, за странстванията му в Италия, Франция и Южните морета. Внимателният читател обаче е в състояние да разпознае традиционното за Еко използване на множество цитати и новият поглед върху въпросите, които никога няма да престанат да вълнуват човечеството - че има живот, има смърт и има любов. През 2000 година авторът публикува историческо-философския роман "Баудолино", в който се разказва за приключенията на осиновения син на Фридрих Барбоса, за неговото пътуване от Александрия до страната на легендарния презвитер Йоан. Друг известен роман на Еко е "Тайнственият пламък на кралица Лоана" (2004 г.). Той е публикуван на английски език през 2005 година под името "The Mysterious Flame of Quen Loana". Книгата проследява историята на човек, загубил паметта си, вследствие на инцидент, като интересното е, че загубвайки спомените за себе си и своите близки, главният герои помни всичко, което е прочел през живота си. След публикуването на творбата, Еко заявява в едно интервю, че това ще бъде последният му роман. "Пет са напълно достатъчни" - и добавя: "Един учен в свободното си време трябва да играе голф, а не да пише романи". Въпреки тези думи през 2011 година на бял свят се появява романът "Парижкото гробище", а четири години по-късно и "Нулев брой".

Умберто Еко е известен и със своите академични трудове и есета в областта на семиотиката, сред които се нареждат и произведенията му: "Еволюция на средновековната естетика" (1959 г.) (Посветена на проблема за развитието на идеята за Прекрасното в средновековната философия.), "Поетиката на Джеймс Джонс" (1965 г.), "Как се пише дипломна работа" (1977 г.), "Кант и птицечовката" (1997 г.) и др. В "Шест разходки в горите на измислицата" са включени шест лекции, които Еко изнася през 1994 година в "Харвардския университет", посветени на проблемите в отношенията между литература и реалност, автор и текст.

След дълга битка с рака на 19 февруари 2016 година на 84-годишна възраст, в дома си в Милано, почина Умберто Еко, "обличайки" в черно целия литературен свят.

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година - да стане лято и цял живот - да са щастливи."
Умберто Еко