
Витка, красива "вдовица от войната", която отглежда сама сина си в размирна България, е била съблазнена от семейния покровител - хотелиера богаташ Пламен Господинов. Нейната бременност ще доведе до убийство. С майсторското описание на детайлите и с изключителната сила на повествованието и обратите в развитието на сюжетната линия, романът разисква важните и вечни теми на предразсъдъците, любовта, чувството за дълг и чест и липсата на такова, както и греховете и изкуплението на хора, които самият живот превръща в герои.
"Романът на Кристофър Бъкстон - "Завръщане" също следва така заявената вече концепция за човека и историята, следва и голямата тема на романиста за пътуването на Изтока и Запада един към друг, но заявява собствена специфика, която заслужава специално внимание. "Завръщане" е особено събитие в темата, нейна кулминация по отношение на епическата концепция за историята, по отношение на темата за войната, заради интерпретацията на голямата криза след Първата световна война в Европа и най-болезнените рани на българския свят от това време, заради постижението в свеждането на монументалното до индивидуалната история и психологията на ежедневния живот, заради проникновения поглед към българския човек и драмата на принадлежността му в европейския контекст.
И в този роман ще открием продължение на теми на българската проза, но и този път Кристофър Бъкстон ще ни изненада с особения привкус на версията си. На първо място, ключовото събитие от войната - битката за Битоля. В българската литературна митология на Първата световна война класическите топоси в творчеството на Йовков и Дебелянов насочват погледите на изток и на юг. Какво печели романът от това, че обръща фокуса на вниманието на запад? Определено провокира интереса на читателите си с добавянето на нов литературен топос в темата, фиксира се върху раната Македония и не забравя за нея, където и да броди героят му.
Наред с това именно този епизод от войната въвежда един особено екзотичен образ на европейското, буквално обработва имперския мит на модерна Европа: атаката на френските войски се осъществява от подразделения от чернокожи войници, чието присъствие в тези географски ширини има почти шокиращ ефект. През погледа на героя Данчо те стоят особено зловещо в пейзажа, докато се катерят към българските позиции по склоновете, придържайки се с ръце и захапали странни хладни оръжия. Усещането е за нещо "друго", непознато от предходните две войни, в които героят е участвал, това е лицето на европейските империи, което предизвиква у него очакване за сблъсък с дива, варварска природа, с непозната жестокост...
Самият роман "Завръщане" е едно твърде съдбовно пътуване за самия Кристофър Бъкстон още по-навътре в българската историческа драма и в психологията на българския човек. В навечерието на неговото отпечатване авторът му оповести възторжено, че е издържал изпита по български език за получаване на българско гражданство. Каква знакова синхронност - с последния си роман Кристофър Бъстон повече от всякога провокира българския читател да асоциира текста му с българската повествователна традиция, да схваща разказвача като български автор - с европейския контекст на изображението, но и с тънка чувствителност за българския корен, за цялата сложност и нееднозначност на европейския диалог между Запада и Балканите.
В този смисъл има нещо иронично, съвсем в духа на Кристофър Бъкстон, в тази синхрония на събитията, защото с романа си той вече издържа теста за българско гражданство, издържа го и като човек, проникнал с любов и разбиране в българския свят, и като творец, продължаващ българската литературна традиция в жанра на историческия роман. Интересно - как ли ще продължи пътуването му?"
Д-р Добрина Топалова
"Основно достойнство на романа "Завръщане" е, че вплита българското в един по-широк европейски конспект не като някаква екзотична кръпка, а като органична част от този контекст, като неотменим елемент от разноликата, но ясно очертана европейска идентичност, която въпреки кризите, а може би точно заради тях, постепенно изплува от водовъртежа на историята, свързал съдбите и на победители, и на победени в битките за надмощие на Стария континент. За българския читател романът предлага не само увлекателен разказ, но и прозорец към една недалечна епоха. разкриващ неосветените ѝ кътчета, където не само увлекателен разказ, но прозорец към една недалечна епоха, разкриващ неосветените ѝ кътчета, където могат да се открият редица паралели с настоящето. Една възможност за себепознание чрез погледа на талантлив и мъдър разказвач, обикнал родината ни като своя."
Алек Попов