Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка. ... Бедност. Пропадащи бракове. Старост. Изгубени надежди. Банкрут. Несигурно бъдеще. Жителите на Ориндж Бийч, Алабама, се сблъскват с всички тези проблеми, захвърлени в самота и безсилие да променят живота си. Но за един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, няма безизходна ситуация. Тайнственият Джоунс обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост и безсмъртна надежда. "Прочел тази вълнуваща книга, имаш чувството, че и ти си срещал или всеки момент ще срещнеш този правещ ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
|
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ... |
|
|
Две произведения на Светлана Алексиевич събрани в една книга. ... "Войната не е с лице на жена" На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности - летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари... Жените вече не само спасяват - те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали. Вместо за ... |
|
|
С дъх на море... ... "Морски записи" са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите ми. Те разказват за пясък и сол, рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване. "Морски записи" са леки и неангажиращи, но често вълнуващи и променливи. И ако им се доверите, поне за кратко "Морски записи" ще ви дадат едно познато чувство. Подобно на онова, което човек изпитва, когато гледа към хоризонта над морето след залез и усеща лекота и в същото време някаква странна мъдрост, без да има каквато и да е реална причина за това. ... |
|
|
Ти се проявяваш като тъмнината, която на сутринта се разсейва - заставаш зад някой ъгъл и се тормозиш заради чакането и грешките, които си допуснала. Но ако този, който действа, може и да те загуби, онзи, който не действа, никога не те е имал." Масимо Джеци е публикувал поетичните книги "Морето вдясно", "Мигът след това", триезичната брошура "В други форми". под негова редакция излиза анотираното издание на "Дневник от 71-ва и 72-та" от Еудженио Монтале и "Стихотворения 1975 - 2012". В "Между страниците и светът" е събрал десетгодишните си рецензии и ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
