"На долапа има прахче,
ей такова, като грахче.
А, за лапане ли? Не,
за спане.
Но една мушица,
истинска гладница,
хич не се стърпя,
лапна прахчето за сън.
Излетя навън,
но ѝ се доспа.
Както я сънят обзема,
с прахче-грахче във корема
я намери дрозд.
Дълго той не зяпа,
ами я излапа
и навири нос.
После в жиците гладника
кацна и зачурулика.
Както пееше тогава,
почна да се свечерява.
Както си стояха,
всички се прозяха.
Сънчо полетя след птиците,
по лъките и гориците,
също и по жиците.
Тъй например слона
вдигна телефона,
от пиукане приспан,
се зави с ухо-юрган.
Легнаха чорапки свити,
сън замрежи им очите.
Зебрите, все важни дами,
се облякоха в пижами.
Всички влакове нормални
станаха с вагони спални.
В магазина раци кални
искаха чували спални.
Да си купят, ама как?
В целия търговски дом
продавачките на крак
спяха вече стоешком.
Где ги спалните чували?
Всички раци, замълчали,
тръгнаха си заднишком,
а по-точно – сънешком.
– И така, разбрах, че
всеки спи. А аз?
Търся свойто прахче!
Беше на долапа
само преди час!
Кой ми го излапа?
Клюмам със глава –
дреме ми се и на мене.
Пиша аз това
стихотворение.
Но почакай!
В стиховете
пее като гост
приспивателния дрозд:
– Загаси, поете!
Ух,
и дори мушицата
от коремчето му чух:
– Пи-пи, пи-пи, пи,
и поета спи!"
Любомир Фелдек
Вълшебникът от Братислава се нарича Любомир Фелдек. Пише стихове за възрастни - и те са толкова хубави, че се харесват на всички възрастни. Пише също така стихове за деца - и те са толкова хубави, че се харесват не само на всички деца, но и на всички възрастни. Много сериозен човек, с брада, гледа строго и носи странни очила - едновременно се оглеждат в едното им стъкло слънцето, а в другото - луната и звездите. Затова в книгите му има толкова неочаквани и весели неща. Той има пет деца. Но като деца на вълшебник, те също така са герои на много негови приказки. Любомир Фелдек е написал няколко десетки книги за словашките деца, коя от коя по-хубави! Превел е много стихове от много езици, също и от български. Аз пък преведох негови стихотворения от словашки, за да се усмихнете и вие.
Димитър Стефанов
Любомир Фелдек е роден на 9 октомври 1936 година в Жилина. В Братислава завършва словашка филология. Дългогодишен редактор в различни издания, изявил се и като обществен деец, писател на свободна практика. Той е един от най-видните съвременни словашки писатели, поет и драматург, прозаик и есеист, автор на приказки, преводач. Любомир Фелдек обогатява словашката поезия и детската литература с нови образи и проникновени идеи. Два пъти е номиниран за почетната международна Андерсенова награда за книгите си "Синята книга на приказките" (1974) и "Голямата книга на словашките приказки" (2003). Приказки пише и превежда до днес, което се вижда и от последната му "Голяма книга на европейските приказки" (2017), в която е представен и български автор. Досега на български език са излезли три негови книги в превод на Димитър Стефанов: "Кехлибарен свят" (1985) - стихове за деца, "Слънчогледите отлитат на юг" (2004) - стихове за възрастни и "Синовете на годината" (2011) - приказки.