И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард "Под липите" със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани "Кафе под липите". Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант...
Фрици е толкова млада, вече е преживяла две огромни разочарования. Срината е представата ѝ за любовта, съсипан е стремежът ѝ към творческа изява.Защото малкия град, в който живее, никой, дори годеникът ѝ, не може да приеме новото, различното в нейното мислене.
А Фрици мечтае. Мечтае да пише, да създава сценарии за филми, да твори. И какво ѝ остава - да вземе куфара с най-необходимото и още по-необходимото - своята пишеща машина, и да замине за столицата.
В столицата разбира се никой не я чака с покана за филмовата студия "Уфа". А човек трябва да се препитава някак. Напълно наясно с възможностите си или по-точно с липсата на такива, Фрици си търси работа като машинистка. И попада на ексцентричния, главоломно обедняващ граф Фон Келер, чиито статии трябва да преписва. Но около затъналия във финансови проблеми аристократ се въртят хората на изкуството на половин Берлин. И Фрици попада във водовъртеж, за какъвто не е и сънувала...
"Атмосферата на Берлин от 20-те лъха от всяка страница. Един роман за наслада."
Улрике Ренк