Свръхинтелект: посоки, опасности, стратегии

Какво ще стане, когато машините надминат хората по интелект? Дали това ще е нашето спасение, или напротив - ще доведе до унищожението ни?

На човечеството му предстои да се изправи пред огромно предизвикателство - срещата със създаден от него, но съкрушително превъзхождащ го изкуствен интелект, който авторът нарича свръхинтелект. Силен и аргументиран опонент на ентусиазираните призиви за бързо развитие на изкуствения интелект, Бострьом обръща специално внимание на рисковете от тази перспектива и възможните превантивни мерки.

Доминиращото си положение на планетата Земя човекът дължи на разширения набор от способности на своя мозък, които са му позволили да натрупва култура и знания и да ги предава на следващите поколения. Аналогично обаче сравнителните преимущества на свръхинтелекта могат да му позволят да завземе властта над човешката цивилизация и природата. Авторът привежда убедителен конкретен сценарий как един такъв свръхинтелект с лекота би могъл да хакне нашата цивилизация и чрез социална манипулация да използва хората като пионки в своята игра и дори да създаде собствени самовъзпроизвеждащи се на молекулярно ниво системи.

Ние обаче имаме едно предимство: първият ход е наш. Възможно ли е така да конструираме изкуствен интелект, че да оцелеем след очакваното му взривно развитие? Бъдещето на човечеството е в нашите ръце.

Книгата е част от поредицата Библиотека Красив ум на издателство Изток - Запад.

Ник Бострьом е шведски философ, професор в Оксфорд, директор на Стратегическия център за изследване на изкуствения интелект и на Института за бъдещето на човечеството. Роден през 1973 г. в Хелзингборг, Швеция, той не харесва училище от най-ранна детска възраст и прекарва последната си година от гимназията, учейки у дома. Стреми се да се обучава в широк кръг дисциплини, включително антропология, изкуство, литература и наука.

Получава бакалавърска степен по философия, математика, логика и изкуствен интелект от университета в Гьотеборг и две магистърски степени по философия и физика, както и по изчислителна неврология от Стокхолмския университет и Кралския колеж в Лондон. През 2000 г. е награден с докторска степен по философия от Лондонското училище по икономика. Заемал е преподавателски длъжности в университета в Йейл (2000 - 2002 г.) и е бил постдокторант в Британската академия в Оксфордския университет (2002 - 2005). През 2009 г. и 2015 г. той е включен в класацията на 100-те глобални мислители на списание Форин Полиси (Foreign Policy).