Сън в алени покои - том 3

Сън в алени покои е титаничен опит да се съберат песъчинките на величествената китайска култура, които вятърът на времето отнася в невъзвратимото минало. Всяка национална литература би трябвало да има такъв Сън, такъв величествен опит да събере всичко от себе си в едно-единствено произведение.

Сън в алени покои е роман, но и същинска енциклопедия: в него е изобразен с тънки подробности животът на китайското общество от XVIII век - от висшето общество до нисшите класи, от императора до просяка. В книгата са вплетени знания от област­та на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията - и дори традиционното кули­нарно изкуство и медицина на Китай.

Написването на Сън в алени покои е отнело повече от десетилетие на Цао Сюецин. По обем произведението е приблизително два пъти по-голямо от Война и мир на Л. Н. Толстой; по значимост го определят за Роман на хилядолетието. Още преди да бъде довършена, книгата става любима на всички и нейните преписи се търсят и разпространяват из цял Китай.

Книгата е част от поредицата Тезаурус на издателство Изток - Запад.

За да не пострадат невинните, Баою поема вината. За да отсъди справедливо, Пинг'ър престъпва правилата
Простодушната Сян'юн пияна спи върху постилка от божур. Глупавата Сянлин охотно сваля си полата с цвят на нар
Рожденикът от Алена отрада за пир девойки сбира. Умрелия от хапче за безсмъртие сама жена за гроба стяга
Сиротна девойка печално възпява пет древни красавици. Развратен съпруг охотно дарява нефрит с девет дракона
Вторият Дзя тайно се жени за втората Йоу. Третата Йоу копнее да стане жена на втория Лиу
Влюбената малка сестра от срам и любов заминава отвъд. Студеният втори левент с изстинали чувства става монах
Виждайки дарове от юг, Пин’ър тъжи по родните места. Дочувайки за тайните дела, Сифън разпитва малкия слуга
Горката Йоу с измама е преселена в Градината Величествени гледки. Разсърдената Сифън вдига велика врява в имението Нингуо
Чрез хитрост Сифън с чужда ръка една душа затрива. От отчаяние втората сестра със злато се самоубива
Лин Дайю създава поетично общество Прасковени цветчета. Ши Сян'юн пък съчинява стих за върбовия пух
Раздорница нарочно за раздор приготвя място. Случайно Юен'ян попада на любовници
Непосрамимата Сифън от срам прикрива болестта си. Жената на Лай Уан с власт чужда злоупотребява за насилствен брак
Неразумно девойче намира торбичка с похотлива картинка. Боязлива госпожица не пита за златния феникс
По подозрение в разпътство претърсват Величествени гледки. За да избегне подозрения, девойка скъсва връзки с имението Нингуо
На нощно пиршество се чува стон печален - знак зловещ. На пълна месечина се раждат нови стихове - знамение за щастие
Гласът на флейтата в Лазурен хълм тъга навява, а стихове, изплетени в Кристална долина, униние пораждат
Ненагледна девойка, без вина обвинена в разврат, без време умира. Красиви актриси с убити мечти замонашват се в Луна във водите
Стар учен за забава поръчва стихове за генерал-хубавица. Млад господар от порив създава за Ружата песен плачевна
Сюе Пан се разкайва, че змеица е взел за жена. Задомяват Инчун за вълка от Джуншан
Прекрасната Сянлин търпи побой от похотливия си мъж. Уан даоистът измислици разправя за цяр за женска ревност
Гадаейки какво ги чака, четири хубави девойки хвърлят въдица. Получил бащина повеля, отново Баою в семейното училище отива
Старият учен тълкува класиците, за да предпази сърцето от зло. Царкинята болна на Сян, оплетена в чувства, сънува кошмар
Принцеса Юанчун се разболява и роднините я навестяват. Пламва домашна свада и Баочай преглъща оскърбление
Изпитват Баою на съчинение, за брака му отварят дума. Отива Дзя Хуан при болната, ала се връща с ново озлобление
Дзя Джънг вест получава за повишение в ланджун. Сюе Пан отново се заплита в дело за убийство
Срещу таен подкуп, чиновник стар обръща делото нелесно. Отдадена на чувства, чиста девойка ги излива в песен
Трогната от есенните звуци, Дайю възпява с цин тъгата си по миналото. По време на самотна медитация Мяою изпада в обладаност
Баою хвали сирачето за радост велика на баба си. Дзя Джън бичува нагли слуги, да опази домашния ред
От вещ на покойна девойка разчувстван, знатният юноша стихове пише. От подозрения тежки налегната, девойката Пин да се храни престава
Бедна девойка, изгубила палтенце, търпи гълчава от слугиня. Млад момък сладки получава, но подозира мръсни намерения