"Питър реши, че всичко е изгубено и от очите му потекоха едри сълзи. Но няколко познати врабчета чуха неговите ридания. Те долетяха до зайчето много развълнувани и започнаха да го молят да не пада духом. Господи Макгрегър вече се промъкваше с решето в ръка и възнамеряваше да захлупи с него Питър. Но Питър се измъкна от ръкавите на новото си жакетче и навреме избяга, като го остави до храста..." Из книжката ... |
|
"Най-напред той похапна марули и зелен фасул, а след това изяде и няколко репички. После, като му стана лошо, Питър тръгна да търси магданоз." Из книгата Книгата е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"А костенурката Птоломей донесе салатата си в една мрежа. И вместо хубаво ястие от лещанки те хапнаха скакалец със сос от калинки, което за жабите е чудесно угощение. Но аз мисля, че сигурно е било отвратително!" Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
"Имаше едно време един селски магазин. Името над прозореца беше "Джинджър и Пикълз". Това беше малък магазин - точно подходящ размер за куклите - Лусинда и Джейн, готвачката, винаги купуваха хранителните си продукти от Джинджър и Пикълз. Щандът вътре беше на подходящата височина за зайчетата. Джинджър и Пикълз продаваха червени носни кърпички на точици на цена от едно пени и три петачета. Те също така продаваха захар, емфие и галоши. Всъщност независимо че магазинчето беше толкова малко, в него се продаваше почти всичко - освен някои неща, които спешно ви трябват, например връзка за обувки, фиби за коса и ... |
|
"Когато Питър се прибра вкъщи, майка му - госпожа Зайка, му прости, защото беше много радостна, че той си е намерил палтенцето и обувките. Пухкавелко и Питър сгънаха носната кърпичка, а старата госпожа Зайка наниза главите лук на една връв и ги окачи да висят от кухненския таван заедно с връзките билки и заешкия тютюн." Из книгата Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио. ... |
|
11 истории в превод на Александър Шурбанов."Имаше едно време четири малки зайчета: Каламбик, Търкул, Пухчо и Питър. Те живееха с майка си в пясъчната рътлинка под корена на една много голяма ела. – Сега, милинките ми - рече една сутрин старата Майка Зайка, – можете да се разходите из полето или по пътеката, но не влизайте в градината на мистър Макгрегър. Там вашият баща претърпя злополука - мисис Макгрегър го сготви на яхния. – Хайде сега, бягайте, ама умната! Аз излизам. После старата Майка Зайка взе кошницата и чадъра си и търга през хората към хлебарницата. Там купи един черен хляб и пет кифлички със стафиди." ... |
|
"Том изобщо не можеше да тича, защото беше облечен с тесни панталони. Той лека по лека се промъкна към градинската стена, като чупеше крехката папрат и сееше копчетата си наляво и надясно. Докато се покатери по оградата, всичките му дрехи се изподраха и се смъкнаха от него. Мопет и Ръкавичка се опитаха да го облекат, но шапката му падна от стената на земята, а всички копчета окончателно се скъсаха." Из книгата ... |
|
"Имаше едно време на света малко момиченце, което се казваше Люси. То живееше във фермата "Литъл таун", което означава "градче". Люси беше добро момиче, само дето все губеше носните си кърпички! Един път излезе разплакана в двора на фермата: – Ох-ох! Пак изгубих носните си кърпички. Цели три кърпички и една престилка! После Люси се обърна към малкото коте Ивичка и го попита: – Не си ли виждало моите кърпички, сладко коте? Но котенцето мълчаливо продължаваше да мие муцунката с белите си лапички. Тогава Люси попита рижава кокошка: – Сали, виждала ли си носните ми кърпички? Но рижавата кокошчица се ... |