Автобиография

Бранислав Нушич (1864 - 1938) е голям сръбски писател. Автор е на разкази, фейлетони и множество комедии. Блестящ хуморист, той осмива и критикува недъзите и пороците в съвременното му общество. "Автобиография" е едно от най-популярните произведения на Нушич. Обект на изображение е животът на автора ѝ: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот, професионалния път. Автобиографията на един човек е своеобразна равносметка на житейския му път, а на един писател - негов белетризиран вариант.
"Автобиография" на Нушич е романизирана автобиография, т.е. съчетава елементите на документалното с художественото, на автобиографията с романа. Характерна черта на произведението е комизмът.

Животът е взискателен и на моменти е трудно да получиш от него дори това, което ти принадлежи по право. Житейският път представлява лабиринт с хиляди кръстовища и задънени улици. В него често присъстват горести, грижи и беди, но за щастие всеки сам е свободен да избере какъв живот иска да живее. А сигурният лек срещу всички неприятности е смехът. Именно той се явява постоянен спътник на Бранислав Нушич, който познава живота, смее се над всичко и дава възможност на другите да се смеят, четейки творбите му.

Бранислав Нушич е сръбски писател, сатирик и комедиограф, който кара цяла Европа да се усмихне. Неговите пиеси се превръщат в класики, а разказите му се считат за шедьоври на хумора и сатирата. Той е роден на 8 октомври 1864 година в Белград във влашко семейство. Бранислав е четвърто от общо пет деца в семейството. Завършва право в "Белградския университет", а през 1885 година участва в Сръбско-българската война. Именно тя го провокира да пише разкази и фейлетони срещу амбициите на сръбския крал и правителството, изразявайки съчувствието си към българския народ. Плод на този период се явява сборника му "Разказите на един капрал" (1885 г.)

През цялото си творчество Нушич написва четири романа, по-малко от 50 пиеси и около 500 разказа и вестникарски статии. Любовта му към творчеството се появява след срещата му с театъра. Тогава той е едва единадесет годишен, а през следващата година пише и първото си стихотворение. Впоследствие обаче талантът на литератор му носи не само слава, но и затвор - заради стихотворението си "Двама роби" писателят е арестуван. Той е осъден на две години затвор, тъй като творбата му безкомпромисно осмива сръбския крал Милан. Докато е зад решетките авторът написва сборника "Записки" и комедията "Протекция", а самият престой в затвора описва с много хумор в едно от най-популярните си произведения "Автобиография". В нея авторът разказва за живота си: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот и професионалния път, като всичко това е поднесено с типичната за Нушич голяма доза комизъм. Творбата се превръща в едно от най-смешните произведения в световната литература. През 1933 година Нушич е избран за член на "Сръбската академия за наука и изкуство". Той се смята за основател на модерната сръбска реторика. Като блестящ оратор и преподавател по реторика през 1934 година той публикува фундаменталния си труд "Реторика". Книгата представлява учебник по реторика, който е преиздаван многократно оттогава насам. Публиката обича Нушич! Хората се редят на опашки, за да си закупят билети за неговите пиеси и да се посмеят от сърце. Сред тях "Госпожа министершата" (1931 г.), "Мистър Долар" (1932 г.) и "Доктор" (1936 г.) се смятат за истински комедийни шедьоври.

Бранислав Нушич умира на 19 януари 1938 година в Белград, в разгара на работата си над комедията "Власт". Това е голяма трагедия за цяла Сърбия. Писателят остава в историята като майстор, владеещ до съвършенство тънкостите на комедийния жанр.

"За да започнеш живота е необходима огромна по обем подготовка: необходимо е да се научиш да ходиш, да се научиш да говориш, да придобиеш някаква специалност. А смъртта не изисква нищо такова."
Бранислав Нушич