"За разлика от другите същества на Земята човекът е същество с много дълго детство. Дълго съзрява и трябва да минат доста години, преди да се почувства зрял и самостоятелен. С това обаче не завършва неговото развитие. То продължава цял живот. Това е много важна част от достойнството на човека. Италианският философ Пико дела Мирандола формулирал така идеята за човека: "Човекът е същество, което може да падне до зверовете, но може и да се въздигне до божественото!". Пътят на човека е много по-сложен от поведението на животните. Човек се променя много, може да се възвиси, но може и да пропадне. Може да следва ... |
|
Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Идеята за история на идеите принадлежи на американския философ и историк Артър Лавджой (Arthur Lovejoy, 1873 - 1962). През 1936 г. той издава книгата "Великата верига на битието: Изследване историята на една идея" (The Great Chain of Being: The Study of the History of an Idea). В нея ученият излага своя възглед за обособяване на история на идеите като специфична насока на историческото дирене, която да е различна не само от история на философията, но и от другите области на историческо изследване (обща история, история на религията, история на ... |
|
Основна цел на авторите при разработването на учебника е представянето на съвременното развитие и постиженията на философията по начин, който да убеди учениците в ползата от философско осмисляне на системата от ценности, която са си изградили и предстои да надграждат през годините. По ненатрапчив начин са представени различните аспекти на ценното: човешката личност, чувства и добродетели като ценност; свещеното, вярата и религията като ценност; семейството, общността и обществото като ценност; социалното равенство, справедливост и солидарност като ценност; красивото и естетичното като ценност; и не на последно място - ... |
|
Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2024/2025 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
Одобрен от МОН със заповед № РД 09 - 1153 / 21.05.2020 г. ... Тематиката "Философия и политика" има за цел да предложи за обсъждане теми и проблеми, които не са само абстрактно теоретични. Теориите са ни нужни, за да постигнем по-добър политически ред в обществото. Идеите за политическия ред на мислители от Платон и Аристотел до Хана Аренд и Джон Ролс не са сухи абстракции, а дълбоко промислени концепции. Всяка от тези концепции има за цел да допринесе за общото благо. На страниците на изданието има код за достъп до електронния вариант на продукта. Учебната система по философия за 12. клас се състои от: ... |
|
Можем ли да говорим днес за нов етап във философската антропология? Има ли нова антропологична идея, която да катализира такъв процес? Настоящото изследване опитва да отговори утвърдително на тези въпроси и този нов етап е наречен кардиален. През последните години може да говорим за ренесанс на чувствата. Неговото начало започва в началото на 80 -те години на ХХ в. и през следващите десетилетия изследванията придобиха значителна интензивност. Не е трудно да открием аналогия между сърцето (καρδία) и чувствата. В своите изследвания Аристотел достига до извода, че сърцето е най-топлият орган ... |
|
Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Биографиите на двама от най-авторитетните учители във философията, Сократ и Кант, по нещо са приличат - и двамата почти не са напускали родните си градове. Сократ цял живот е живял в Атина, а Кант - в Кьонигсберг. Дали тази философска уседналост е незначителен биографичен детайл? А може би този житейски факт има символично значение. С житието си тези мислители сякаш ни казват: мислещият е винаги при себе си. Не му е нужна екзотика, за да живее истински. Защото "самото мислене е благо", а "мъдростта е мислене, което се отвръща от низкото и води ... |
|
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече - логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от ... |