"Дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам, казвала бабушка отново и отново. Тя повтаряла изречението леко обидено, но и гордо. Нейният внук Марик, моят баща Мирон, бил необичайно начетен. До деветата си годишнина той вече бил погълнал стотици книги и задавал на възрастните, както смятал, елементарни въпроси. Бабушка в повечето случаи не знаела отговора. Не знаела и мъдростта на Сократ, аз знам, че нищо не знам.
Може би с фразата си е искала да утеши себе си или да порицае внука си, защото бабушка държала на своята максима, звучаща като античен афоризъм, дано Господ Бог те научи на толкова, колкото аз не знам. Освен този девиз, от моята прабаба, бабушката на баща ми, са останали само още две неща - една фотография и една история."
Из книгата
Дали наистина се е казвала Естер онази баба на баща й, която остава в празния апартамент в Киев през 1941 г., когато семейството ѝ бяга? Кой чува доверчивите думи на бабушката, отправени към немските войници на улицата? Кой е стоял на прозореца и е наблюдавал разстрела на жената, от която остават само "една фотография и една история"?
Авторката описва пътуването си до местата, където са се случили ключовите събития в рода ѝ - Варшава, Киев, Маутхаузен, Бабин Яр, Виена, като размишлява върху фрагментарността и травмата, белязали века. Фокус на историята са фигури, чиито лица вече не могат да бъдат разпознати, а самият роман представлява разбита семейна мозайка, предадена под формата на кратки истории. Историческите събития играят определяща роля в живота на индивида и границата между фактите и разказите се размива, докато накрая фрагментите не започват да избледняват.
Но след като не сме сигурни дори в името ѝ, то в какво тогава?
Катя Петровская е родена в Киев през 1970 г. Следва в университета в Тарту (Естония) и получава докторска степен в Москва (1999 г.). Започва да учи немски едва на 26-годишна възраст, но впоследствие за нея той става идентичен с литературата. Авторката печели в Клагенфурт престижната награда "Ингеборг Бахман", както и литературните награди "аспекте" (2014),"Ернст Толер", Шубертовата литературна награда на град Аален и "Премио Стрега Еуропео" (2015).