
В съвременния свят регионалното развитие се оказва все повече осъзнат национален приоритет. От своя страна функционалния характер на регионалното развитие предполага да се осъществява териториален подход за управлението на съответните общности. В това отношение фокусът върху селските райони ни задава предизвикателства за решаване на серия от сложни задачи свързани със социално-икономическото развитие тези територии.
Политиката за развитие на селските райони в Европейския съюз (ЕС) е продиктувана от съпътстващата фактология, а именно, че приблизително 60% от населението на 28-те страни членки, живеят в тези райони, обхващащи 90% от територията. Селските райони в Общността са разнообразни по отношение на физикогеографски, социално-икономически, екологични и институционални фактори. Това е един от най-големите ресурси на ЕС, но въпреки това поражда предизвикателства пред много държави - членки, относно дефиниране на определението за "селски райони".