Едно от имената, които безспорно са останали значими не само в историята на философията, но и в историята на литературата, културата, теологията, е Сьорен Киркегор - мислител, който трудно се вмества в дефиниции. Неговото тематично богато творчество е било и е катализатор на идеи, които вдъхновяват с ясните си послания и ориентацията си към нещо светло и възвишено.
Киркегор е достатъчно известен на българския читател, той е датчанин по произход, роден през 1813 г. в Копенхаген. Определян е като първия философ екзистенциалист. Това определение е вярно от гледна точка на развитието на философската и теологическата проблематика през средата на XIX век, в която немският идеализъм все още има своето важно място. Творчеството на Киркегор действително отговаря по съдържание на онова, което днес наричаме екзистенциализъм, но в никакъв случай не се изчерпва единствено с него.
Киркегор не е просто екзистенциалист. Той с пълно право е определян като християнски екзистенциалист. Въпросите за същността на вярата, християнската нравственост, както и същността на религиозното са централни за творчеството му. И тъкмо тази проблематика е в основата и на хуманиста Киркегор.
