Екстракти. Поезия

Символ верую

Вярвам в непосилната лекота на битието.
Вярвам в любовта дори по време на холера.
Вярвам в трима другари.
Вярвам в смисъла на живота дори след сто години самота.
Вярвам, че всеки може да стигне мечтите си,
дори да е самотен бегач на дълги разстояния.
Вярвам в споделеността на вино от глухарчета.
Вярвам в красотата като гравьор на сънища.
Вярвам, че всичко отминава след нищожно количество болка.
Вярвам в живота като начин на употреба.
Вярвам в дълга към удоволствието.
Вярвам в смеха и забравата.
Вярвам, че всеки има право на поправки.
Вярвам в живота назаем.
Вярвам в отхвърлянето на гордостта и предрасъдъците.
Вярвам, че след зимата на нашето недоволство ще дойде пролет.
Вярвам в след утрешния ден.
Светлозар Желев

"Светлозар Желев е непознат като поет. Непознат и за себе си. Затова поезията му е изследване - и на себе си, и на онези краткотрайни моменти, в които клъстерите на поетичното гнездят. Отпуснат върху вълните, взрян в песъчинките, отдаден на гостуващите ветрове, този нов образ на познатото ни име се наслаждава на битието - понякога сладко, понякога горчиво, но всякога пълнокръвно. Може би за първи път тръгнал наистина към същността си, щастливо обречен, развълнувано смирен, събрал началото и края на лятото в едно, за което няма име, но го наричаме така - Екстракти."
Георги Гаврилов

Светлозар Желев е роден през 1974 година в Ямбол. Завършил е математическа гимназия, история в СУ Св. Климент Охридски, а след това и корпоративен мениджмънт в Оупън юнивърсити в Лондон. Работил е в продължение на години в български издателства и е съучредител на фондация Елизабет Костова. Ръководител е на Националния център за книгата в НДК (НЦК). Автор и съставител е на сборниците За бавното живеене и насладата от живота, България за напреднали, От авторите и читателите. За книгите и четенето (съвместно с Анна Лазарова - б.а.), Опитай това, Любовта за напреднали, Храната, начин на употреба, или гурме за напреднали.

Не бих искал
Понякога
Всичко е в мен
Намерих се
Не бях сам
Неведомите пътища
Нищо
Ако погледна
Мракът
Сърцето
В метрото
Сълзите на вятъра
Търся Дзен
В мен
В дни като днешния
Тази сутрин
По клоните
Знам ли къде съм
Понякога
Зад себе си оставяш
Прегънатата страница
Утрото
Разкъсваш
Умората
Бих прегърнала морето
Само синьото
Символ верую
Пътувам
Много жени
Навън е есен
От отражението
Неспящите
Клони без листа
Строфи
Има думи
Толкова много хора умират
Мога да си тръгна