"За мен е ясно, че не е възможно да разкажа цялата българска история в броени страници и редове, поради което предлагам основните знания в развитието на историческия процес. Дълго време зад множественото ние се прикриваше неувереното аз и бягството от отговорност. Възможна най-кратката история на България, която трябва да бъде написана само от един човек с всичките ѝ присъщи недостатъци, е оправдана от бързея на времето. Съзнавайки неизбежните трудности на подобно начинание, но същевременно, разбирайки неговата обществена необходимост и народополезност, си позволявам да предложа на любознателните четци история ... |
|
|
Гръцки извори. Концепцията за издаването на Симеоновия сборник - старобългарски превод от края на IX - началото на X век - в три тома, всеки с отделно предназначение, под общата редакция на акад. Петър Динеков, е едно от начинанията на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет Св. Климент Охридски с ръководител проф. д.ф.н. Румяна Павлова. Първият том, съдържащ изследвания, текст и библиография, беше публикуван през 1991 година, а вторият том - речник-индекс на словоформите и словоупотребите в Светославовия препис от 1073 ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Омир със своето поетично майсторство ни потапя чрез своята Илиада не само в море от събитията на Троянската война, но чрез своите сравнения с флората, фауната, мистериите, легендите и митовете на тогавашния свят ни представя начина на живот на тогавашните хора, тяхната чувственост и жестокост, техните ценности и недъзи. Той ни запознава и с географията на средиземноморския свят и народностите участвали във войната, материалната култура и много други аспекти на тогавашния живот. Колко точно това е осъзнато от Страбон, който чете тази творба хилядолетие след като Омир я написва: "Омир е ... |
|
|
Възходи и възраждане."Бащата на историята Херодот пише за прадревните ни деди тук, че са били най-многобройният народ след индусите. Населявали са Балканския полуостров от егейските острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с ... |
|
|
Съставител: Ина Ясипова. ... Апокрифен ръкопис разкрива метода, по който древните българи са отгатвали съдбата си и са откривали своето място във Вселената. За разлика от традиционната астрология, която търси отговорите на тези въпроси в подредбата на планетите, българският зодиак е основан върху тайните на природата около нас. Според древното знание на нашите предци съдбата на всеки човек е предопределена от дърветата, камъните, животните и цветята, сред които живеем. Българите са познавали добре природните стихии, почитали са слънцето, водата, огъня и вятъра и са живели в хармония с тях. Ние сме народ, здраво свързан ... |
|
|
Двадесет и четвърто двуезично издание - на български и английски език. ... Каталогът включва всички български монети от 1881 до 2024 г. Не са включени проби и образци в единични екземпляри. Информация за монетите е дадена в следната последователност: година на емисията, номинал, тегло, съдържание на метал, диаметър, място на отсичане, тираж, гурт, каталожен номер, цена. ... |
|
|
"Уважаеми читателю, Г. С. Раковски издава списанието Българска Старина за първи път чрез книгопечатницата на Стефан Расидеска в Букурещ през месец червен (юли) 12, 1865 г. Списанието е предвидено за публикуване на чисто научни изследвания, без да се занимава с политика и без да насочва публикациите срещу когото и да било. Фундаменталните изследвания по старата българска история в тази книга са: Основни начала на българската най-стара повестност. Българското старонародно вероизповедание. За древността на българския език. Преимуществото на българския език над староелинския, или истинският състав на елинския ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
Добави мнение | Покажи всички мнения 
