"Нали не сте си помислили, че съм изчезнал някъде? Прекалено съм готин, известен и остроумен, че да ме заличат възмутените коментари, каквито публикуват във всяко голямо новинарско издание на света. Милички, нали говорим за Майло? Аз не измервам медийното покритие в сантиметри, а с дървения метър. Единственото нещо, което може да ме спре, е огледало, поставено на точното място. Борците за социална справедливост, консервативното статукво и мейнстрийм медиите ми лепнаха всяко определение, което им хрумна: сексист, женомразец, самоомразен хомофоб, самоомразен антисемит, ислямофоб, трансфоб, расист, фашист, "алт-десен", бял супремасист, нацист и най-накрая - "защитник на педофили". Остава им само да ме обвинят, че изтезавам котенца. Та превантивно: Не изтезавам малки животни. Убивам ги бързо.
Никога не съм искал да започна първата си книга с обяснения за разликите между педофилия и хебефилия и за това каква е връзката между тези думи и детството ми. Но все пак, както казваше отец Майк, "Бог няма да сложи пред теб нещо, което не можеш да вземеш".
Нека бъда пределно ясен: каквото и да са ви казали новинарските източници, не одобрявам нито педофилията, нито хебефилията по какъвто и да било начин. Смятам, че го знаете, иначе нямаше да си купите книгата, за което ви благодаря. Искрено. Това бяха тежки времена и бях подложен на изпитания. Имаше дни, в които за малко да се откажа от мисията си. Но хиляди фенове се свързаха с мен, приятелите ми и семейството ми ме подкрепяха, а хората на този свят, които най-много уважавам, продължаваха да ми вдигат телефона. Не можех да ви разочаровам.
Враговете ми смятаха, че съм бил сразен, че ще се скрия в хълмовете на Дартмур, подвил патка като някакво слабичко педалско путенце. Много далече са от истината. Успяха само да ме ядосат.
Колкото до злочестия подкаст, който ми костваше три уволнения, нанасяйки лек удар по процента на работещи чернокожи спрямо бели, открито признавам, че се изразих неясно и неточно. Егото ми е грамадно, но не съм чак толкова залитнал, че да не мога да си призная, когато съм казал някоя глупост. Изкарвам си прехраната, като говоря открито, прямо и честно. Не планирам, нито запаметявам аргументи, преди да се появя в някое шоу, защото смятам, че така е скучно. Казах, че голям човек да прави секс с тринайсетгодишен не е педофилия. Това е фактическо твърдение. Педофилията е влечение към деца, които не са минали пубертета. Мъжете, с които аз правих секс, когато бях на тринайсет, не бяха педофили, поне не и с мен. Бяха хебефили. Семантиката е глупава за обсъждане и не е нещо, за което бих дърдорил, освен в подкаст в два през нощта, когато един семантичен нюанс е напълно достатъчен.
След като подкастът уж изтекъл в медиите, дядките на 80 и нагоре от Конференцията за консервативно политическо действие отмениха поканата ми, а пълните путенца в "Саймън & Шустър" развалиха договора за книгата ми. После напуснах "Брайтбарт" по време на пресконференция, където казах, че аз самият съм бил жертва на сексуално насилие и затова грешно съм предположил, че мога да обсъждам тези проблеми както си искам. На критиците ми много им хареса. "Хъфингтън Поуст" дори намери някакъв неплатен драскач да злорадства. Аз, който си изкарвам прехраната, като внасям реалността в културата на жертвите, сам да се наричам жертва - за тях това беше прекалено.
Истината, която са прекалено прости да разберат, е, че никога не съм се възприемал като жертва. Не съм правил нищо, което да не искам. Бях на тринайсет, а интернет беше нещо ново. В училище нямаше други разкрили се обратни деца, както е сега; моята мека китка беше единствената на сцената. Имах малко възможности и силен нагон. Ако насилниците ми бяха жени, всички щяха да ме потупват поздравително, вместо да трябва да започвам първата си книга така.
Разбира се, когато погледна назад, виждам, че това, което ми се случи, не беше правилно, дори и буквално да си го търсех. Бях жертва на сексуално насилие. Обаче искам да съм пределно ясен. Цялото нещо заема по-малко място в главата ми от оня път, когато Дейвид Боуи ме нахока за една евтина имитация на "Луи Вюитон". В отговор повърнах в мивката му, но повече не си купих фалшива чанта. Това, че правих секс със свещеник, когато бях на тринайсет, не ме спря да правя секс през останалата част от живота си и да ми харесва.
Единственият начин наистина да съм жертва, е да тъна в спомените за станалото и да ги оставя да ме определят. Ако четете това и са ви насилвали, и също сте потънали в спомена, ще ви дам най-важния съвет, който знам: преодолейте го. Продължете напред. Макар и да изглежда, че статутът на жертва е най-добрият начин да припечелиш в момента (здрасти, Шон Кинг, как е в Туитър), уверявам ви, че не е. Прекалено сте разкошни и умни за това. Знам, лесно е да се каже, но това е съветът ми. Преодолейте го, да го таковам. Колкото и лоши неща да сте преживели, самосъжалението и чувството, че си жертва, са за хората, които няма да си купят тази книга. Това е техният затвор. Ние трябва да се изправим срещу силите на потисничеството в обществото, а това не можем да го направим от кабинета на психотерапевта.
Понякога трагедията може да произведе величие. Може да ви направи по-силни. Мадона я изнасилиха в Ню Йорк, след което тя записа „Еротика“ и не се оплака, че е жертва до след 2010 г., когато това дойде на мода. Тори Амос изгради цяла кариера от изнасилването си и това ми е добре известно, свободно съм плагиатствал от нея в тази книга. Да го преодолееш не значи да забравиш, че някога се е случвало. Значи да не циклиш на едно място заради него.
Не че и аз не съм тънал. Прекарах 20-те си години в купони, пиене и чукане из Западна Европа. През това време заобичах всичко, което е антистатуквото. Лени Брус, Брет Ийстън Елис6, Мерилин Менсън - това бяха героите ми. Ако ми кажеш да не пия някое хапче, ще го счукам и ще го изшмъркам. Ако ми кажеш да не правя секс с приятеля ти, ще преспя с брат ти и ще ти пратя запис.
Тогава един ден, докато следвах в Манчестърския университет, ми казаха, че не мога да прочета "Атлас изправи рамене". Рекох си, бабина ви трънкина, майната му на всеки, който ми казва какво мога и какво не мога да чета. Приключих я три дни по-късно. Тогава всичко ми стана ясно: нуждата ми да се бунтувам срещу статуквото не се беше променила, но самото статукво се беше преобразило току пред очите ми. Ако капиталистите трябва да се мразят, аз ще се боря за каузите им. Ако да си против наркотиците е новата антикултура, никога повече няма да изпуша или изшмъркам каквото и да било. И ако всички целуват мързеливия и бездарен задник на Ейми Шумър, ще напиша статия, озаглавена "Феминизмът е рак".
Само мейнстрийм медиите, в заговор с безчестни антитръмпски консерватори, биха имали нахалството да ме изкарат апологет на педофилията. Вярно, правех си майтап с личните си преживявания и използвах (и ще продължа да използвам) насмешлив език, когато ги обсъждам, но това е само един от начините, чрез които се справям с мрака в младежките си години. Другият е да отмъщавам безмилостно на хората, които нараняват деца.
Медиите нямат желание да се борят с педофилията. Ако смятате, че Джейк Тапър от Си Ен Ен пуска ядни туитове за мен от името на анонимния си приятел, склонен да бъде жертва, а не от името на собственото си желание за самоизтъкване, не сте внимавали в картинката. Как така Тапър, който се нарича журналист, прекара толкова време в приказки за мен и педофилията, без веднъж да спомене ролята ми в разкриването на Никълъс Найбърг (известен още като Сара Найбърг или Сара Бътс), транссексуален мъж-към-жена, самопризнал си педофил и апологет на белите националисти?
В хилядите коментари, които са публикували за мен, поне веднъж спомена ли се Люк Бозие, бивш бизнес партньор на бесния антитръмпист Луис Менш, който беше арестуван по подозрения, че е разглеждал неприлични изображения на деца, след като съобщих за него? А дали някой новинарски сайт, който ме е обвинявал, че поощрявам педофилите, спомена за сигнала ми срещу Крис Лейдън, лондонски журналист, спец по технологиите, който бе намерен за виновен, че е създавал неприлични изображения на деца3, и сега ще бъде съден за изнасилване?4До един пренебрегнаха всички тези неща, което доказва, че никога не са искали да се борят с педофилията, а само да ме дискредитират - и в това също се провалиха.
Десетки известни прогресивни фигури, включително бившият футболист Крис Клу, писателят в "Дейли Бийст" Артър Чу и британският комик Греъм Линехан пренебрегнаха или открито подкрепиха самопризналия си педофил Никълъс/Сара Найбърг, след като го изобличих.
Някъде по това време "Салон" публикува писанията на Тод Никърсън, тъй наречения благочестив педофил, който твърди, че никога не е наранявал деца и никога няма да го направи, но също така каза - скрит зад интернет псевдоним, - че целта му била "да защити децата от посегателство, не от секс". По-късно "Салон" изтри статиите му оттам, но един друг ляв парцал, "Вайс", още пази блестящ профил на Никърсън. Докато левите журналисти ме нападат като "защитник на педофили" за това, че рационализирах насилието от собственото си детство, в същото време се опитват да нормализират начин на мислене, който би довел до още повече насилие над деца. За Бога, написах статия за "Брайтбарт" през 2015 г., наречена "Ето защо прогресивното ляво продължава да се застъпва за педофилите". Тези хора заслужават да бъдат захвърлени в канавката на историята.
Най-изненадващата публикация, защитаваща Никърсън, беше в "Нешънъл Ревю", дом на антитръмпски консерватори на статуквото, където един от най-големите автори на изданието прикани обществото "пак да помисли", преди да осъди Никърсън. Това е същото издание, чиито автори и редактори бяха в челните редици на действията за оттеглянето на поканата ми за ККПД.
Аз не съм лицемер. Казвам истината, винаги. Това ми е целият проблем, да го еба. Точно това, че фалшивите новини намекват нещо друго, когато фактите са им пред очите, е причината президентът Тръмп (с право) да ги определи като "враг на народа".
Но мейнстрийм медиите си правят точно това. Нямат проблем да казват на хората, че черното е бяло, горе е долу, две и две е пет. За тях да изкарат, че върл противник на педофилията всъщност бил защитник на това престъпление, е просто поредният работен ден. Малкълм Екс е казал: "Ако не внимавате, вестниците ще ви накарат да мразите потиснатите и да обичате потисниците". Прав е бил тогава, прав е и сега. Само преобладаващият разказ за нещата се е сменил. Абсолютно всяко нещо, което президентът Тръмп е казал за пресата, е вярно на сто процента. Знам, защото го изпитах от първа ръка.
До жертвите на насилието над деца: Ще се борим срещу "Салон", "Вайс", "Нешънъл Ревю" и всички останали, които целят да нормализират педофилите - били те "добродетелни" или други. До истинските жертви на изнасилване: Ще възстановим справедливия съдебен процес, ще назовем лъжците и ще приключим феминистката истерия, заради която е по-малко вероятно да ви повярват. До истинските маргинализирани гласове в колежите: Опасният педал иде и също като него трябва да се разкриете пред света и да сте разкошни. До жертвите на хомофобията, патриархията, уличния тормоз и нетолерантността: Спокойно, ще озаптим мюсюлманската имиграция.
Има истински жертви и заедно с вас ще се борим за тях. Ще го направим без самосъжаление, без култ към положението на жертва и определено без "безопасните пространства". Колкото и да съм егоцентричен, това не го правя за себе си. А за вас. Могат да ме наричат с каквито имена си искат, както и правят, както и ще продължат да правят. Но няма да ме спрат да се боря за правото ви да говорите свободно, честно и грубо, без значение на кого не му харесва.
В Америка не е важно откъде си. Важно е колко си благодарен да си в най-великата страна на Земята. Обичам Америка, обичам и това, което тя означава. През по-голямата част от 2016 г. пътувах през Америка на турнето "Опасен педал", за да говоря в колежите. Това колежанско турне беше най-обсъжданото през годината. Събрах и най-големия брой оттеглени покани за годината. А може би и за всички времена.
Обаче на турнето си не само говорих, ами и слушах. Аз съм като рапторите в "Джурасик парк", които проверяват електрифицираните огради, за да намерят слабо място. Видях някои слаби места и бяха смайващо подобни на тези, които видях в Англия точно преди да отворим границите си за света. Но в Англия нямаме тази прекрасна Първа поправка, която има в Америка.
Сега съм тук, в Америка, с предупреждение от Англия. Знам, че настъпвам мазоли. Не ми дреме. Ако не разбирате за какво говоря... е, нека тази книга е вашето червено хапче.
Да започваме."
Из книгата