"Добре дошли в ерата на чудодейния мозък. Популярен мит: Човек се ражда с генетично предопределен мозък с определени размери и потенциал и има малко или няма никакъв начин да промени неговите способности и функциониране. Следователно шансовете му в живота са предопределени, съдбата му е подпечатана.
Нова научна реалност: Мозъкът е растящ, променящ се орган и неговите способности и виталност зависят в голяма степен от начина, по който го храните и го третирате. Следователно можете да влияете драматично върху функционирането на мозъка и собствената си съдба. Дълго пренебрегваният мозък сега е подложен на подробни биологични проучвания и новината е добра за всички нас.
Довиждане на "Мозъкът като машина". Във всеки век философи, учени, духовници и изследователи дават своята особена интерпретация за природата на мозъка. В средата на XVІІІ век един английски философ описва мозъка като "остроумна система от вибриращи кухи тръби", подобна на църковен орган. През Индустриалната ера най-използвана е метафората за мозъка като машина, а понастоящем - като върховен процесор на информация, като компютъра, направен от неизменния метал и чипове, с предварително определена памет и капацитет.
Но новите открития във връзка с мозъка правят тази метафора неподходяща. Ако изискванията надминават способностите му, компютърът ви отива на боклука. Той няма да създаде нови чипове, нито ще увеличи ресурсите си от байтове, за да подобри паметта или работата си. Не, физическият му строеж е определен завинаги при неговото "раждане" в някоя компютърна фабрика. Може да го ритате, да му давате най-добрата храна, да му пускате да слуша музика, да му осигурите най-качествените суплементи и лекарства, но той няма да стане "по-умен". Не така стоят нещата обаче с реалния, жив мозък.
Представата за мозъка като компютър или машина е реликва, останала завинаги в миналото на науката. Вълнуващи нови изследвания показват, че той е растящ, непрестанно променящ се и сложно организиран комплекс от клетки, чудодеен жив организъм, податлив на външни и вътрешни влияния. Както структурата на сърцето се променя - в положителна или отрицателна посока - под влияние на диетата, лекарствата и физическата активност, така се променя строежът и на мозъка.
Невролозите вече знаят, че мозъкът се отличава с невероятната си пластичност - и той, като всички останали органи в тялото, е динамичен, а не "установен" веднъж завинаги. Както казва Лари Скуайър, професор по невронауки в Калифорнийския университет в Сан Диего и бивш президент на националното Общество за невронаука, "Ако можехте да използвате видеокамера, за да наблюдавате реакцията на мозъка на различните преживявания, не се съмнявам, че щяхте да го видите как расте, как се свива, как променя формата си."
"Най-важното е да се осъзнае, че мозъкът расте и се променя непрестанно" - потвърждава водещият изследовател на мозъка Брус Макюън от Рокфелеровия университет в Ню Йорк.
"Променя се химическият състав на самите неврони, така че тук няма непроменящ се хардуер, отделен от софтуера, който може да се програмира." - Сюзън Грийнфилд, "The Human Brain: A Guided Tour", 1997 г.
До неотдавна знаехме много по-малко за биологичната архитектура на мозъка, отколкото на другите органи, като черен дроб, бъбреци и сърце. Защо ли? Много просто, отговаря английският невролог Ричард С. Дж. Фраковяк от Лондонския Институт по неврология в една изумителна статия в Daedalus, публикувана през 1998 година от Американската академия на изкуствата и науките. Мозъкът е нямало как да бъде изследван. Скрит в "сравнително непроницаема кутия, черепа", човешкият мозък няма как да бъде изследван задълбочено приживе, а само след смъртта. Цялото знание как функционира мозъкът бе опосредствено, резултат от умозаключения, правени въз основа на човешкото поведение. Това положение започна да се променя от 1972 година с появата на компютърната томография (КТ) и по-късно - на скенерите за позитронно-емисионната томография (ПЕТ), които дават ясна картина на мозъчната анатомия и метаболизъм и проследяват преминаването на химикалите по сложните пътища в мозъка. Тази забележителна нова неинвазивна технология стана основа за стремителното нарастване на научния интерес. За първи път ние, хората, можем да започнем да разбираме в забележителни подробности строежа и функциите на източника на уникалното ни място във Вселената – как работи нашият мозък и как можем да му помогнем да работи дори още по-добре. Древната загадка отстъпва мястото си на знанието на ХХІ век.
Фантастични картини на живия мозък.
До неотдавна единственият начин, по който учените можеха да изучават анатомията на мозъка, бе чрез изследване на мъртва мозъчна тъкан. Разбира се, те продължават да изследват части от мозъчна тъкан под електронни микроскопи. Но изследването на мъртви мозъчни клетки отстъпи пред наблюдаването на живи мозъчни клетки в действие. В голяма степен революционното мислене за мозъка стана възможно благодарение на нова технология, позволяваща на учените да надникват в мозъка, докато мисли, преработва информация, учи нови неща, затвърждава спомени и изразява гняв, депресия, дори когато има халюцинации и психотични епизоди. Забележителната нова технология, невровизуализацията, може да разкрие дори гласовете на демоните, спотайващи се в мозъците на шизофрениците. Така например октомврийският брой за 1995 година на списание Тайм показа "снимка на халюцинация", стопкадър на мозък с шест червено-оранжеви петна, регистриращи места на интензивна активност, уловени от ПЕТ скенер. Горещите цветове се появяваха всеки път когато двайсет и тригодишният мъж, страдащ от параноидна шизофрения, натискаше бутон, за да сигнализира, че има халюцинация за отсечени от тялото глави, които крещят заповеди и обиди по негов адрес. Тези изображения на мозъка не само потвърждават активността му и помагат за диагностицирането на психически проблеми, но също така дават конкретно доказателство за благотворните промени, предизвикани в мозъка от различни нутриенти, лекарства, хормони и билково лечение.
Високотехнологичните триизмерни цветни изображения на мозъка могат да проследят пътя на невротрансмитерите, когато се събират, за да предизвикат промени в настроението и да заложат основите на дългосрочната памет. С помощта на изображенията на мозъка, учените могат да стават свидетели какво количество кръв тече към една или друга част на мозъка и колко енергия използва този орган, т. е. как изгаря глюкозата за изпълнението на дадена работа. Като цяло, колкото по-голям е притокът на кръв и колкото повече глюкоза се консумира, толкова по-усилено работи мозъкът. При някои изследвания учените установяват, че по-възрастният мозък трябва да работи по-усилено от младия, за да преработи или да възстанови, т. е. да си припомни, същата информация. Изображенията на мозъка показват също така, че мозъкът на възрастни хора и на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност имат аномалии в начина, по който изгарят глюкозата. Пак от тях се вижда, че мозъкът на шизофреника се отличава от мозъка на другите хора.
Благодарение на невровизуализацията, учените могат да видят как невротрансмитерът допамин се увеличава в мозъка на мъже, играещи видеоигри; могат да установят кои центрове се активират в мозъка на използващите кокаин и така да посочат точно горещите точки на зависимостта. Могат да проследят интензивната активност в лимбичната система на мозъка по време на паническа атака. Могат да видят преминаване на червени и жълти петна в мозъка, когато просто си представяте числа. Могат да картират мозъчната активност при слушане на музика и по реакцията на мозъка да разберат дали чувате приятна мелодия или нехармонични звуци. Идентифицирали са дори мозъчния център на абсолютния слух. Могат да документират промяната в мастния състав на мембраните на мозъчните клетки и да измерят разрушаването и пролиферацията на нови мозъчни клетки.
Заключение: Много догми бяха отхвърлени завинаги, след като бяха подложени на задълбочено изследване посредством новите невровизуализационни техники, включително ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), ПЕТ (позитронно-емисионната томография) и, най-новата, ЕЕКТ (еднофотонна емисионна компютърна томография), които могат да проследят работата на живия човешки мозък. Това ни изведе в нова ера на "биологията на мозъка".
Малко по малко, само през последното десетилетие бе изоставена концепцията за "веднъж завинаги установения" мозък. А откритията следват главоломно едно след друго. Пробив прави изследването, което доказва, че мозъкът се променя непрестанно: мозъчните клетки постоянно произвеждат нови дендрити и рецептори, нови синапси или междуклетъчни връзки, и модифицират из основи комбинацията от невротрансмитери, стимулиращи мозъчната активност. И дори възрастният мозък може да произвежда съвсем нови клетки."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
