Купените журналисти

Имате ли и вие чувството, че средствата за масова информация често ви манипулират и лъжат? Тогава сте като повечето хора. Доскоро тази целенасочена манипулация на гражданите с изкусни пропагандни техники беше презрително отхвърляна от водещите медии като поредната "конспиративна теория". Сега обаче един вътрешен човек разбулва онова, което се случва зад кулисите.

Днес журналистът Удо Улфкоте се срамува от дългогодишната си работа за Франкфуртер Алгемайне цайтунг. Преди да разкрие тайните мрежи и скрити ходове на властта, авторът си прави последователна самокритика. Той за пръв път признава как е преиначавал и замазвал нещата в кореспонденциите си за вестника и как е подпомагал корупцията. Разкрива защо манипулаторите на общественото мнение докладват тенденциозно и как невидимата ръка от пресцентровете на НАТО подготвя медийно войни и вътрешни намеси. Авторът съвсем естествено е приет за член в елитни американски организации и като благодарност за положителните репортажи е получил дори званието почетен гражданин на щата Оклахома.

Можете ли да си представите, че сътрудниците на тайните служби съставят текстовете, които след това биват публикувани на страниците от имената на известни журналисти? Имате ли поне приблизителна представа как се раздават реномираните "журналистически награди"? Ако прочетете тази книга, ще погледнете вестниците с други очи, по-често ще изключвате телевизора и ще престанете да се доверявате на радиото. Ще разберете как ви манипулират и ще узнаете от кого и защо. Накрая става ясно, че разнообразието на мненията е чиста симулация. Защото нашите "новини" много често са истински "промиване на мозъка".

Д-р Удо Улфкоте следва във Фрайбург и Лондон. В продължение на 17 години е работил за Франкфуртер Алгемейне цайтунг, предимно като военен кореспондент, като по същото време е бил и преподавател по управление на сигурността в университета Люнебург. Той е специализиран разузнавач, действителен член на Джърман Маршал Фонд, участник в плановата комисия на фондация "Конрад Аденауер" и референт на Федералната академия за политика по сигурността. Улфкоте е специалист по въпросите на сигурността и е автор на много книги сред, които "Европа пред срив", "Внимание, гражданска война!", "SOS за Запада", "Излезте от еврото и влезте в затвора" и "Със злато през кризата". През ноември 2013 г. излезе последната му книга "Политическа коректност" в съавторство с Михаел Брюкнер.

"ЛСД? Крек? Трева? Кокаин? Метамфетамин? Според дописките на най-авторитетните медии все по-често се питаме: каква дрога употребяват в редакциите? Изглежда вече не можем напълно да им се доверяваме. Какво ли забъркват всяка заран в своето мюсли? Мнозина журналисти очевидно са изгубили връзка с реалността. Докато потъналите в грижи милиони хора се чудят как да оцелеят при стремително растящите цени на наемите и храните, отделни публицисти се сближават именно с онзи елит, отговорен за страданията на повечето граждани. И докато неизбежният фалит на Европейския съюз все още се отлага поради постоянното печатане на пари, водещите медии подкрепят финансовите кръгове и насърчават приемането и на други банкрутирали държави. Твърде много ЛСД? Злоупотреба с трева? Или прекаляване с кокаин? Докато на всички е дошло до гуша от миротворчески операции с невинни жертви, определени репортери храбро нахлупват каските и придружават американците в поредната нова военна намеса. Това ли са последиците от метамфетамините?

Същевременно водещите ни журналисти страдат от пълна амнезия. Във всеки случай не могат или не желаят да си спомнят как публично венцехвалеха и прославяха иракската война и намесата в Афганистан. Как забелязаха финансовата криза и краха на еврото едва когато всеки от нас вече ги беше изпитал на гърба си. И когато през 2014 г. в Украйна се разби пътнически самолет, в един глас призоваваха незабавно да изпратим наши войски против Русия - преди още да е установено кой е отговорен за катастрофата. Да предотвратим кръвопролитието чрез още по-голяма касапница - принцип на убийците. За него в Ирак свидетелстват над 100 000 загинали цивилни, докато нашите медии - с незначителни изключения - аплодират военните действия с френетичен възторг, достигнал до истинско опиянение. Кой или какво принуждава водещите журналисти да разпространяват подобни заблуди? Наистина ли вземат наркотици? Или това системно безумие се корени другаде? Дали пък не е дело на пропагандата? Преди време със сигурност бихме отхвърлили подобна конспиративна теория. Днес обаче знаем, че реномираните журналисти са главната цел на измамните ментори, присвоили си правото да определят и тълкуват новините. Така действат преди всичко правителствата на САЩ и Израел. Има дори наръчници с напътствия на авторитетни медии. Едно е ясно: който работи в тях, трябва да подхожда особено предпазливо към твърденията на лобистите, особено американските и израелските. Както ще видим по-нататък, определени журналисти вършат точно обратното. Оплетени в паяжината на споменатия лобизъм, те се чувстват особено приятно - като прасе в локва! Дори се хвалят със своята обвързаност и горделиво подчертават "членството" си в разни съмнителни групировки.

И вие ли имате усещането, че медиите често ви манипулират и мамят? Защото вероятно се чувствате като повечето хора. Като например Йозеф Албрехт. Когато през юли 2014 г. най-богатият германец почина на 94-годишна възраст и състоянието му беше оценено на 18 милиарда евро, нашите медии просто не знаеха какво да напишат за него. Публикуваха една-единствена снимка. И никакви подробности за живота му. Основателят на "Алди". В своето изследване Езикът на медиите от 1991 г. медийният учен от Тюбинген проф. Ханс-Юрген Бухер пише: "Не бива да забравяме, че днешната съвместна работа на журналистите и политиците протича по строги правила: инсценират се осведомителни поводи като пресконференции, задкулисни и неофициални разговори, интервюта и други начини за умело манипулиране на пресата". Начини за умело манипулиране на пресата? Моля? Имаме "манипулирана преса"? За средностатистическия гражданин това звучи чудовищно. Но както ще се убедим, е самата истина.

Твърдението, че нашите медии често изглеждат унифицирани, доскоро се приемаше като "теория на конспирацията". Нали уж имаме демокрация и различия в мненията? Но привидно "конспиративната теория" е вече горчива реалност. Защото тази книга сваля маската на една елитарна лобистка мрежа, умело преплетена в нашите средства за масово осведомяване. Дали милиардерът Карл Албрехт се е дистанцирал, защото я е познавал? Журналистите със сигурност не бива да участват в лобистки организации или прикрити елитарни мрежи. Мнозина обаче го правят. И мразят да бъдат демаскирани. А могат да бъдат разобличени стъпка по стъпка. Има достатъчно публични сведения за тяхната дейност, които удостоверяват присъствието им в най-важните вестници и списания. Трябва просто да претърсим електронните бази данни за честотата на изявите им. На един следващ етап намерените имена се сравняват с официалния лоби регистър на Бундестага. И със списъка на "Лобипедия".

След като разгледаме в кои лобистки организации попадат разобличените медийни тълкуватели, накрая стигаме до тесен кръг прикрити елитарни дружества. Изведнъж определени журналисти вече не са репортери, а само играят такава роля. Симулират безпристрастност и независимост просто заради публиката. Иначе казано: ако някои са получили специален достъп до елитните кръгове на властта, това не означава ли, че автоматично попадат сред приближените? Не са ли вече предварително корумпирани? Нима отдавна не се забелязва една доволно притъпена захапка? Всички споменати в книгата журналисти отричат, че поради прекомерната близост с елитарните кръгове са загубили острите си зъби и са се продали. Но как ще го приемат читателите? Особено когато открият споменатите организации и в посочените от "Уикилийкс" засекретени доклади на американските посланици? Защо там постоянно присъстват определени авторитетни германски медии?

От тази книга става ясно, че цяла армия от привидно сериозни агенти печели пари, като влияе върху германските медии по чужда заповед, прикрита под формата на взаимноизгодни "трансатлантически дружества за приятелство". Задачата им е да попречат на германските политически и медийни елити да сключат евентуален духовен съюз с Русия и да ги принудят да спазват проамерикански курс. В крайна сметка Вашингтон преследва в Европа ясни цели, към които спада и нова студена война. Затова се нуждае от нашите медии като съюзници. Един пример: само американското министерство на отбраната вече години наред изразходва милиарди за пропаганда и целенасочено изопачаване на медийната информация. Последиците от тази манипулация на мнението твърде лесно се откриват в немскоезичния регион. През последните месеци американското посолство в Берлин предлага парични поощрения за манипулиране на германското обществено мнение в интерес на Съединените щати - ще го докажа."
Из книгата