Биологичен контрол и управление на водопречистването

В книгата читателят ще се срещне със съвременен поглед към въпросите на Биологичния контрол и управлението на водопречистването и интердисциплинарен подход към екологичния и водния мениджмънт. В първата част е направен литературен преглед на горепосочените въпроси, като проблемите са пречупени и през теоретичните и приложни аспекти на стратегическия, оперативния мениджмънт и тоталното управление на качеството, адаптирани към управлението на водните ресурси. Разгледан е и съвременният методологичен и индикаторен апарат, прилаган в създаването и управлението на водните биотехнологии.

Значима част от книгата е оформена като 10 частни случаи с описание как се създават и ефективно управляват технологии за пречистване на води, съдържащи токсични промишлени замърсители, биоремедиационни технологии на седименти, аналогови и математически модели за прогнозиране, верификация и създаване на водопречиствателни технологии в лабораторен, пилотен и реален план. Всички технологии почиват на реални експерименти, изпълнени с участието на автора и международни учени и екипи, в лабораторията по Екологична биотехнология и Биологично водопречистване на Биологически факултет на СУ Св.Климент Охридски и партниращи чуждестранни университети. При тяхното разработване е приложена дълбока физиолого-биохимична, хидро-микробиологична и биотехнологична интерпретация.

Книгата е иновационна и комплексна визия върху водопречистването като биотехнологична практика, наука и социален проект. Тя би била полезна учебна и консултативна литература за студенти, специализанти, докторанти, изследователи, специалисти, технолози, инженери, мениджъри, работещи в областта на пречистване, опазване и управление на водите и околната среда.

"Стратегия за контрол и пре-биоремедиационно планиране на технологии за детоксикация на седименти в адаптивните езера на Лукойл - ЕАД - Бургас

В предишните раздели стана ясно че, водопречиствателните процеси и технологии с включен детоксикационен елемент крият многобройни рискове за замърсяването на водоприемниците с недоразградени ксенобиотици и техни токсични метаболитни продукти. Тези рискови замърсители се разпространяват в реките, езерата, морето, подземните води, акумулират се в хидробионтите, растителната и животинската биомаса, почвите, по хранителните вериги стигат и до човека. Те трайно нарушават жизнените функции на биотата и излизат извън контрола и управлението на водопречиствателните и биодетоксикационните процеси (91, 150). Една съвременна възможност на биотехнологичния дизайн на водопречиствателните процеси е да се предвиждат и изграждат близки до природните условия съоръжения за предотвратяване и управление на рискови ситуации на вливане или бай-пасиране на недопречистени води във водоприемниците.

Такива съоръжения са адаптивните или окислителните езера. Тяхната функция е да защитават водоприемника и да буферират пречистените води, като възстановяват техните качества до степен близка на тази в природните води. Такива буферни езерни системи са особено подходящи и необходими за пречиствателни станции за промишлено-отпадъчни води (150, 422). Адаптивните езера към пречиствателната станция на Лукойл-ЕАД, на Нефтохим Бургас са замислени и построени заедно със самото
пречиствателно съоръжение като трета степен на водопречистване. Тяхната роля е да обезвреждат неразградените в хода на водопречиствателния процес нефтопродукти и фенолни съединения. С тази си функция те са предвидени да защитават водите на язовира Мандра и от там на Черно море и Бургаския залив от навлизане на недоразградени ксенобиотици (463). През последните 20 години, обаче вследствие на лошото управление на водопречиствателните технологии в комбината и на многократното бай-пасиране на недопречистени води в адаптивните езера, в техните седименти са се акумулирали замърсители от типа на нефтопродуктите, минералните
масла и полицикличните ароматни съединения (263, 463, 465).

Водите на тези езера са една доста динамична система, те не задържат за дълго замърсителите поради комплексни причини - по-интензивни биодеградационни процеси, процеси на изпарение на летливите ксенобиотични съединения, изтичане на замърсителите по пътя на водите и др. свързани с биотата процеси (150). Седиментите са една относително пасивна система. Там биодетоксикацията е затруднена и е основно анокси и анаеробна, което в естествени условия я прави с ниска скорост и трудно управляема. Вследствие на това в седиментите трайно се акумулират и увеличават по количество токсичните замърсители, които и на тази база затрудняват и блокират биологичното обезвреждане. Така в последните 9-10 години седиментите на адаптивните езера са се превърнали в едно от най-критичните за управление места, свързано с акумулиране на стари щети в резултат на некомпетентно прилагане и управление на водопречиствателни технологии. Решаването на този проблем изисква голям икономически, мониторингов и биотехнологичен ресурс за планиране, реализация на биоремедиационни технологии и пост ремедиационен контрол.

В рамките на Европейски проект Inco-Copernicus в периода 1999 - 2000 година съвместно българско-белгийски екип планира и осъществи мониторингови проучвания на седиментите на адаптивните езера (263). Тези изследвания бяха насочени към бъдещо планиране на биоремедиационни оздравителни технологии в меки условия. Първоначално беше извършен професионален оглед на езерната система и изготвен целеви хидробиологичен дизайн със съответните критични контролни точки за пробовземане. Характеристиките, на адаптивните езера, които послужиха като основа за този дизайн, са показани и обобщени в таблица 8.1. Представянето на тези характеристики в табличен вид отново цели по-лесното използване на информацията от широк кръг специалисти."
Из книгата