От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин

Основният методологически недостатък на общата трактовка на Освободителната война е разглеждането ѝ като нещо само за себе си, откъснато от Източния въпрос в международните отношения и без да се държи сметка за нейната тясна функционална обвързаност с българската национална революция. Тази ограниченост на подхода затруднява адекватния обоснован отговор на редица много съществени въпроси. А отговорът е от изключително важно значение, защото ще ни позволи да си изясним по-добре драматичните обстоятелства, свързани с решаването на българския въпрос и възникването на държавата ни.

Коя е всъщност истинската причина за войната? Защо руският цар, който твърдо се зарича никога да не воюва срещу Турция, обявява война? Защо руската армия, противно на всички елементарни изисквания на военното изкуство, не се възползва от ефекта на изненадата? Защо Русия обявява войната през април 1877 г., а започва военните действия чак през юни с.г., давайки но този начин добра възможност на противника да се подготви за отбрана? Защо през това време Руското главно командване три пъти променя плана си за водене на войната? Защо руската дипломация не предприема нужните мерки за политическо осигуряване на евентуалните придобивки от войната? Защо руското правителство се ангажира с такива тайни споразумения във Виена и Лондон, които фактически свеждат до минимум резултатите от войната и превръщат Санстефанския мирен договор във фикция? Тези и още много други подобни въпроси тепърва очакват аргументиран отговор.

А отговорът е от изключително важно значение, защото ще ни позволи да си изясним по-добре драматичните обстоятелства, свързани с решаването на българския въпрос и възникването на държавата ни.‌