"Живял едно време цар, който имал три деца, родени едно след друго. Най-големият син бил леко гърбав. Въпреки това все работел нещо и всичко му идвало отръки, затова го наричали Деян. Втората рожба била дъщеря. Наричали я Средина, защото все била по средата – средно дете, среден ръст, среден ум и средна хубост. А на най-малкия син, на вид хубаво момче, му викали Глупчо, защото бил много непохватен и всичко, с което се захващал, водело до бели. И така... Един ден тримата седели заедно до камината. Деян резбовал красива паница, Средина бродирала невзрачна покривчица, а Глупчо хвърлял цепеници в камината, които непрекъснато изпадали отново навън. За щастие пред камината имало желязна плоча, която предпазвала от пожар, иначе целият дворец отдавна щял да изгори.
– Баща ни ме извика сутринта – казал Деян.
– Смята, че е време да се задомим. Иска да си намерим съпруги, които са ни по сърце. Средина въздъхнала тежко:
– Никак не ми върви. Ако имах вместо двама братя две сестри, отдавна да съм омъжена. Или най-голямата, или най-малката щеше да привлече някой хубавец с двама братя и без никаква грижа щях да се уредя и аз.
– А аз, ако имах двама братя – заоплаквал се Глупчо, – щях да доказвам на целия свят, че глупавите накрая винаги излизат най-умни и печелят най-красивата принцеса. Той скочил и съборил стола си. Деян бързо се протегнал и го хванал, преди да падне в камината.
– Стига сте се оплаквали. Нека измислим как най-добре да изпълним желанието на баща ни.
– И как? – попитал Глупчо. – Средина не може да стреля с лък, за да последваме стрелите си, нямаме дърво със златни ябълки, никой не ни стъпква житото, а и никой не обявява състезание за принцеса за женене.
– И баща ни няма да обяви състезание само заради мен. Няма ли избор, на принцовете им е безинтересно – въздъхнало отново момичето.
– Ако бяхме поне две момичета и един брат...
– Достатъчно! – прекъснал я големият ѝ брат.
– Няма ли поне веднъж да ви хрумне нещо полезно? Средина поклатила отрицателно глава, а Глупчо тръгнал към прозореца, спънал се в килима и се проснал в цял ръст. Тъй като другите били свикнали с неговата непохватност, никой не му обърнал внимание. Глупчо понечил да се изправи и тогава видял фигурата на еднорог, извезана върху килима. Осенила го велика идея. Изправил се и казал:
– Предлагам да се отправим на път и да потърсим еднорога.
– Мисля, че такъв отдавна не съществува – въздъхнала Средина.
– Идеята не е лоша. Чух, че който докосне рога му става здрав, умен и красив. Точно това ни трябва. Да махне гърбицата ми, да добави малко красота на тебе, Средина, а на Глупчо малко ум няма да му е излишен. Средина вдигнала глава от ръкоделието си:
– Нима това е възможно? Хайде тогава да не се бавим!
– Къде ще се мъкнем с теб! Яздиш бавно и ще ни трябва два пъти повече време, докато стигнем – извикал Глупчо. А сестра му отвърнала язвително:
– А с тебе ни трябва три пъти повече време, защото падаш от коня на всяка крачка!
– Стига сте се карали. По-добре аз да тръгна сам и като намеря еднорога, ще ви го доведа – прекъснал ги брат им. Но къде се е чуло и видяло да се отървеш от посредствеността и глупостта? И така, след дълги подготовки тримата тръгнали на път. Големият брат ги водел, Средина се тътрела след него, а Глупчо, въпреки че имал най-спокойния кон, често падал в праха или калта по пътя. Така бавно напредвали, докато един ден Глупчо, без да иска, закачил коня си с меча. Животното препуснало право към гората. Деян веднага се втурнал да го догони, а Средина, която се страхувала да остане сама, ги последвала. Когато най-накрая конят се изтощил и спрял, те се огледали и разбрали, че са се загубили.
– Какво ще правим сега? – вайкала се Средина. – Все закъсваме заради този глупак! Вече става тъмно.
– Ще пренощуваме тук – отвърнал Деян спокойно, като се опитвал да освободи брат си от стремето, увило се около крака му. – Ти събери малко съчки за огън, Глупчо да иде до езерцето, което видях наблизо, и да донесе вода, а аз ще построя
някакъв заслон. И така, всички се хванали за работа. Глупчо тръгнал за вода, Деян се захванал да сече млади фиданки, от които стъкмял заслон, а Средина започнала да събира паднали на земята сухи клонки. Деян тъкмо запалил огън и се зачудил къде ли се бави брат му, когато той, целият мокър, радостно домъкнал казанчето, плискайки вода по пътя.
– Вижте какво съм хванал! – извикал от далеч в радостна възбуда, посочвайки към казана. Средина изтичала при него.
– О, Глупчо ни носи жабешки бутчета като добавка към вечерята!"
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 4 гласа 
