Историко-филологическо изследване на историята на трако-илирийци, скити, готи, хуми, келти и други. ... "Беше преди 23 години, когато за първи път с сблъсках с източници, от които се виждаше, че българите са се били населили в Тракия и Илирия преди славяните. Тъй като от това следва, че българите трябва да са трако-илирийци и че от това следва, че не е можело да е имало нашествие на източни варварски народи, то аз предприех изследване, за да узная какво е станало със старите трако-илирийци, гети, даки, скити и други. След дълги години работа стигнах до окончателния резултат, че днешните българи са преки наследници на ... |
|
|
Исторически роман. Приложение: сведения на старите автори за епохата на Анастасий, Юстин, Юстиниан и българите. ... Къде българската войска унищожава 15-хилядна ромейска армия през 499? Каква е причината за тази война? Защо българските пълководци Мундо, внук на Атила, и Сабиниан, син на Сабиниан Магнус, воюват с български войски помежду си през 503 за град Сирмиум? Каква е ролята на Теодориховите готи в тази война? Срещу кой народ е построена Дългата стена на Цариград от император Анастасий 505-512? Защо Виталиан с 60 000 българи води война срещу Източноримската империя от 512 до 520 и защо я прекратява? Защо император ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Спомени и бележки от сръбско-българската война 1885 година от запасния подполковник Стефан Иванов Кисов - издадена за първи път от печатницата на Ив. К. Цуцев в София през 1900 г. Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 - 1878), български офицер, полковник, командир на II-и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885). Роден на 15 ноември 1861 г. в Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова; Починал на 14 ноември 1915 г. в София, Царство България и е погребан в Централни софийски гробища, София, Република България. ... |
|
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Тяхното начало и тяхната постоянна война с турците, от падането на България до днешните времена. Това съчинение е разделено на пет главни отделения, които съдържат следното: Предварителните причини за падането на византийското царство; началото на турското нахлуване в Европа и нападението на България; първите им битки с българите до падането на престолните български градове и на царското домородство. Начало на оттеглилите се в планините народни войводи; техните частни битки с турците; появяването на хайдушките чети; разяснение на няколко народни песни, отнасящи се до този ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил Философ); Въпроси и ... |
|
|
"Уважаеми читателю, В историята на България няма по-бляскави фигури от тези на Кирил и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. През IX в. българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X в. установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII в. българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11 / 24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий. ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
Рейтинг: 9.83 / 6 гласа
