Край рухналото величие на една древна цивилизация, смирена и притихнала на морския бряг, друга, съвременна, добива все по-страховито лице под палещото слънце на пустинята. През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване.
В една мъжка страна, където жените са чудати същества (Как така мама пие "лекарство", пък се разболява?), мъжете са преуспели бизнесмени, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, разпращат политически памфлети, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже - публично, със зловеща тържественост.
В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.
Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата.
Сложен и лиричен разказ, укрепен от архетипи на източната наративна традиция и западния Bildungsroman, поднесен през житейската логика на невръстно и пораснало, уплашено и храбро момче. Неповторимата поетична проза на Хишам Матар.
"Красив роман, уловил универсалната трагедия на децата, попаднали в капана на ужаса на своите родители."
Washington Post
"Неподвластен на времето портрет на инфантилността на злото."
New York Tomes
"Роман, който разказва не само за една изтерзана страна, но и за сложните взаимоотношения и болезнената уязвимост на детството."
Independent
Хишам Матар е роден през 1970 г. в Ню Йорк, където баща му работи за либийската делегация към Обединените нации. Не след дълго семейството се връща в Триполи, за да прекарат там следващите шест години. През 1979 г. бащата, Джабала Матар, е обвинен в реакционизъм спрямо либийския революционен режим и принуден да потърси убежище в Египет. Заминава цялото им четиричленно семейство. Хишам и по-големият му брат Зиад завършват средното си образование в Кайро, след което заминават да учат в Европа, съответно във Великобритания и Швейцария. От съображения за сигурност, крият истинската си самоличност - представят се за синове на баща египтянин и майка американка. Това донякъде оправдава арабския им външен вид и американския им английски.
За съжаление обаче се оказва, че Египет не е онова безопасно и сигурно място, което баща им търси. През 1990 г. Джабала Матар е отвлечен. Оттогава се води безследно изчезнал. През 1996 г. семейството получава две писма с почерка на бащата, в които той пише, че отговорността за отвличането му е на Египетската тайна полиция (Мухабарат). Те го предават на либийския режим. Следите на Джабала се губят в прословутия затвор "Абу Салим" в сърцето на Триполи. И до днес съдбата му не е ясна.
"Мъжка страна" описва ситуация, много сходна с живота на самия автор: бащата на деветгодишния Сюлейман е арестуван и хвърлен в либийски затвор заради политическите си убеждения и дейност. В романа обаче Фарадж - макар и пребит - се връща при семейството си.
Вторият роман на автора, "Анатомията на едно изчезване" (ICU, 2017) също изследва връзката баща - син, както вплита теми като загуба, отсъствие и политическа тирания. През 2016 г. излиза и великолепната мемоарна книга "Завръщането", за която през 2017 г. авторът е удостоен с наградата Pulitzer за биография.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
