От хубавото чакаме приплод / From fairest creatures we desire increase
Четиридесетгодишната обсада / When forty winters shall beseige thy brow
Огледай се и образа си млад / Look in thy glass, and tell the face
Красавецо, младежкия си чар / Unthrifty loveliness, why dost thou spend
Минутите, тъй майсторски създали / Those hours, that with gentle work did frame
Затуй, преди студените ръце / The let not winter's ragged hand deface
Виж, в росна утрин слънцето когато / Lo! in the orient when the gracious light
Ти, който сам си музика, защо си / Music to hear, why hear'st thou music sadly
Нима от страх вдовица да не плаче / Is it for fear to wet a widow's eye
Срамувай се! - Към себе си нехаен / For shame! deny that thou bear'st love to any
Повяхвайки, възражда се старика / As fast as thou shalt wane, so fast thou grow'st
Щом видя как препускат часовете / When I do count the clock that tells the time
Такъв да би останал, но, уви / O, that you were yourself! but, love, you are
Гадател съм, но моята наука / Not from the stars do I my judgment pluck
Когато гледам всяка твар зелена / When I consider every thing that grows
Защо обаче сам не встъпиш в бой / But wherefore do not you a mightier way
Че качества си имал толкоз много / Who will believe my verse in time to come
Дали да те сравня със летен ден? / Shall I compare thee to a summer's day
Смирявай, Време, тигровата паст / Devouring Time, blunt thou the lion's paws
Лицето ти без никакво белило / A woman's face with Nature's own hand painted
Не съм от тез, които в стих, разпален / So is it not with me as with that Muse
Додето ти си млад, огледалата / My glass shall not persuade me I am old
Подобно слаб актьор, от страх във миг / As an unperfect actor on the stage
Окото ми художник сякаш стана / Mine eye hath play'd the painter and hath stell'd
Тоз, който е за щастие роден / Let those who are in favour with their stars
Кралю на любовта ми, на когото / Lord of my love, to whom in vassalage
В мечтаното легло, след дълъг път / Weary with toil, I haste me to my bed
Но как да бъда радостен, кажи / How can I then return in happy plight
Когато и бездушната Съдба / When, in disgrace with fortune and men's eyes
Когато мисълта ми през нощта / When to the sessions of sweet silent thought
В гръдта ти бият множество сърца / The bosom is endeared with all hearts
А надживееш ли деня, във който / If thou survive my well-contented day
Аз дни съм виждал, слънцето когато / Full many a glorious morning have I seen
Защо ли предвеща ми ясен ден / Why didst thou promise such a beauteous day
Към свойта грешка не бъди тъй строг / No more be grieved at that which
Приемам, ще живеем като двама / Let me confess that we two must be twain
Тъй както немощен баща следи / As a decrepit father takes delight
Как скромната ми Муза би могла / How can my Muse want subject to invent
Да те възпея искал бих, но как / O, how thy worth with manners may I sing
Любими мой, любимите вземи ми / Take all my loves, my love, yea, take them all
За тези твои мили изневери / Those petty wrongs that liberty commits
Че тя е твоя, туй да не е беда / That thou last her, it is now all my grief
Когато спя, по-ясно виждам аз / When most I wink, then do mine eyes best see
Да беше мисъл тежкото ми тяло / If the dull substance of my flesh were thought
Но въздухът и огънят са част / The other two, slight air and purging fire
Очите и сърцето водят спор / Mine eye and heart are at a mortal war
Но случва се сърцето и очите / Betwixt mine eye and heart a league is took
На тръгване как мъчеше ме страх / Now careful was I, when I took my way
За този ден - далеч да бъде той / Against that time, if ever that time come
Ах, как ужасно пътят ми тежи / How heavy do I journey on the way
Тъй склонно е сърцето да прости / Thus can my love excuse the slow offence
Тъй както богаташът само рядко / So am I as the rich, whose blessed key
Едничка сянка хвърлят всички живи / What is your substance, whereof are you made
Красивото ний повече ценим / O, how much more doth beaty beauteous
Ни мраморът, ни твърдият гранит / Not marble, nor the gilded monuments
Любов, крепни отново и отново / Sweet love, renew thy force; be it not said
Аз роб съм твой и нямам грижи други / Being your slave, what should I do but tend
Опазил ме, мой мили, оня бог / That god forbid that made me first your slave
Щом няма нищо ново под небето / If there be nothing new, but that which is
Подобно на вълни към стръмен бряг / Like as the waves make towards the pebbled
Дали ми ти изпращаш своя лик / Is it thy will why image should keep open
Към себе си любов ме облада / Sin of self-love possesseth all mine eye
За този ден, когато като мен / Against my love shall be, as I am now
Когато гледам Времето как срива / When I have seen by Time's fell hand defaced
Щом бронз, гранит, земя, вода безбрежна / Since brass, nor stone, nor earth, nor boundless
Зора смъртта. До гърлото съм сит / Tired with all these, for restful death I cry
Ах, нужно ли е да живее той / Ah! wherefore with infection should he live
Тоз негов лик е знак от минал ден / Thus is his cheek the map of fays outworn
За много ти качества, които / Those parts of thee that the world's eye doth
От клюките недей се тревожи / That thou art blamed shall not be thy defect
Напусна ли света, мой друже скъп / No longer mourn for me when I am dead
Светът се би учудвал за какви / O, lest the world should task you to recite
Аз зная, есента ти виждаш в мен / That time of year thou mayst in me behold
Но не тъжи. Когато злата Смърт / But be contented: when that fell arrest
Мой дъжд при суша, мой насъщен хляб / So are you to my thoughts as food to life
Защо в стиха ми нови багри няма / Why is my verse so barren of new pride
Стареем! - огледалото ти казва / The glass will show thee how thy beauties wear
Тъй често ти на дарбата ми плаха / So oft have I invoked thee for my Muse
Додето само моите слова / Whilst I alone did call upon thy aid
Страхувам се, за теб когато пиша / O, how I faint when I of you do write
Кого от двама ни часът жесток / Or I shall live your epitaph to make
За мойта Муза, знам, не си сгоден ти / I grant thou wert not married to my Muse
Не смятах, че ликът ти се нуждае / I never saw that you did painting need
За тебе кой изрекъл би възхвала / Who is it that says most? which can say more
Без глас е мойта Муза днес, когато / My tongue-tied Muse in manners holds her still
Дали стихът ми горд, издул платна / Was it the proud full sail of his great verse
Прощавай, твърде скъп си ти за мене / Farewell! thou art too dear for my possessing
Когато ме презреш и между нас / When thou shalt be disposed to set me light
Разкрий ми, че за някой мой порок / Say that thou didst forsake me for some fault
Така че удряй, с удар бърз и кратък / The hate me when thou wilt; if ever, now
Кой с ловкост се гордее, кой - с предци / Some glory in their birth, some in their skill
Но ти все пак не можеш ми избяга / But do thy worst to steal thyself away
И тъй, със вяра в тебе ще живея / So shall I live, supposing thou art true
Знам някои, които не раняват / They that have power to hurt and will do none
Как прелестен и мил при тебе става / How sweet and lovely dost thou make the shame
Един греха ти с буйност оправдава / Some say thy fault is youth, some wantonness
Как хладно беше времето, в което / How like a winter hath my absence been
Когато бях далеч от теб, Април / From you have I been absent in the spring
Упрекнах теменужката: отгде / The forward violet thus did I chide
Къде си, Музо, та те няма тук / Where art thou, Muse, that thou forget'st so long
Ленива Музо, със какво, кажи / O truant Muse, what shall be thy amends
За свойта обич аз мълча, макар / My love is strengthen'd though more weak in
Ах, плод тъй беден Музата ми дава / Alack, what poverty my Muse brings forth
Ти никога не ще си стар за мен / To me, fair friend, you never can be old
Не, идолопоклонство аз не бих / Let not my love be call'd idolatry
Четейки в стари повести и песни / When in the chronicle of wastes time
От днес ни моят страх, ни всички сбрани / Not mine own fears, nor the prophetic soul
Как бих могъл със старото мастило / What's in the brain that ink my character
Макар отсъствал дълго, друже мил / O, never say that I was false of heart
Да, вярно е: по път се плъзнах лош / Alas, 'tis true I have gone here and there
Упреквай за делата ми не мен / O, for my sake do you with Fortune chide
Но твойта нежна милост изличи / Your love and pity doth the impression fill
Откакто се простихме с тебе, мили / Since I left you, mine eye is in my mind
Дали ума ми, с тебе коронясан / Or whether doth my mind, being crown'd
Излъгах, че по-жарка от това / Those lines that I before have writ do lie
Не, бракът между чисти духове / Let me not to the marriage of true minds
Приемем, обвини ме, че небрежно / Accuse me thus: that I have scanted all
Тъй както преди ядене се взима / Like as, to make our appetites more keen
Дали бях сълзи на сирена пил / What potions have I drunk of Siren tears
Днес, радвам се, че имаш грях към мене / That you were once unkind befriends me now
Ах, днес е по-добре да си порочен / 'Tis better to be bile than vile esteemed
Без малкия бележник - твой подарък / Thy gift, thy tables, are within my brain
Не, Време, ти не ще ме промениш! / No, Time, thou shalt not boast that I do change
Да беше любовта ми плод потаен / If my dear love were but the child of state
Защо ми е над твоята глава / Were 'taught to me I bore the canopy
О, нежни момко, спиращ със ръка / O thou, my lovely boy, who in thy power
Доскоро беше редно да се смята / In the old age black was not counted fair
Как често, моя музико, щом ти / How oft, when thou, my music, music play'st
Безсрамен разход на духа - това е / Th' expense of spirit in a waste of shame
Устата ѝ не са корали нежни / My mistress' eyes are nothing like the sun
Ти, смугла моя, мъчиш ме със власт / Thou art as tyrannous so as thou art
Очите ти обичам. И узнали / Thine eyes I love, and they, as pitying me
Проклинам теб, задето окова / Beshrew that heart that makes my heart to groan
Признал съм го за твой, щом аз самия / So, now I have confessed that he is thine
Ухажвам, Искам, Любя - в мойто УИЛ / Whoever hath her wish, thou hast thy Will
Ако душата те упреква, че / If the soul cheque thee that I come so near
Любов, дете с превързани очички / Thou blind fool, Love, what dost thou to mine
Аз знам, че тя ме мами, и все пак / When my love swears that she is made of truth
Недей ме принуждава сам с лъжи / O, call not me to justify the wrong
Бъди разумна, както си жестока / Be wise as thou art cruel; do not press
Във същност не очите, а сърцето / In faith, I do not love thee with mine eyes
Да, любя те във грях и ти на мен / Love is a careful housewife runs to catch
Виж, младата стопанка в двора как / Lo, as a careful housewife runs to catch
За моя дух два духа помежду си / Two loves I have of comfort and despair
Ах, мразя - каза таз уста / Those lips that Love's own hand did make
Душа нещастна, ядко на плътта / Poor soul, the centre of my sinful earth
Във буйна треска, болен от любов / My love is a fever, longing still
Дали очите Любовта смени ми / O me! what eyes hath Love put in my head
Как можеш, о, Жестока, да твърдиш / Canst thou, O cruel! say I love thee not
О, кой ти даде толкоз страшна сила / O, from what power hast thou this poweful
Не, съвест младостта ми не признава / Love is too young to know what conscience is
Клетвопрестъпница е любовта ми / In loving thee thou know'st I am forsworn
Веднъж след лов, почувствал се без сила / Cupid laid by his brand, and fell asleep
Веднъж Амур на меката поляна / The little Love-god lying once asleep
Рейтинг: 10.00 / 27 гласа
