Стъкленият трон - книга 6: Кулата на зората

Поредица Стъкленият трон Сара Дж. Маас Времетраене: 0:56 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин. Да преосмислим интелигентността Рина Блис Времетраене: 1:17 мин. Бен и аз Ерик Уайнър Времетраене: 0:56 мин. Пълен курс номерология и астрология - книга 1: Номерология и карма Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:13 мин. Добре дошли в магазинчето за магии Джеймс Р. Доти Времетраене: 1:10 мин. Свещена терапия - том 1 Зор Алеф Времетраене: 1:12 мин. Киселината диригент Дейвид Пърлмътър Времетраене: 1:22 мин. Стойте до децата си Гордън Нюфелд, Габор Мате Времетраене: 1:18 мин. Гори за мен Илона Андрюс Времетраене: 1:12 мин. Стоманена принцеса Рина Кент Времетраене: 1:19 мин.

Велика империя. Отчаяна мисия. Древна тайна.

Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия - да открият лечител от легендарната Торе Сесме.

Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли - да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва.

Каол, Несрин и Ирен ще трябва да използват всичките си сили, за да се справят с опасността, която ги грози. Но докато се опитват да се измъкнат от политическите мрежи, дълго търсените отговори се крият дълбоко в планините. Отговори, които могат да предложат на техния свят шанс да оцелее. Или да го обрекат во веки.

Книга шеста от поредицата Стъкленият трон от Сара Дж. Маас.

"Каол Уестфол, бивш капитан на кралската стража, понастоящем Ръка на новокоронования крал на Адарлан, в последно време се убеждаваше кой бе най-омразният за него звук на света. Колелата. Трополенето на колелата по дървения под на кораба, с който плаваше сред бурните води през последните три седмици. А сега и глухото им дрънчене по лъснатия зелен мрамор и живописните мозайки из бляскавия дворец в Антика, собственост на хагана на Южния континент.

Понеже нямаше какво друго да прави, освен да седи в стола си на колела, който бе започнал да възприема и като свой затвор, и като единствено средство за придвижване из света, Каол запечатваше в съзнанието си всеки сантиметър от огромния дворец, кацнал върху един от безчетните хълмове на столицата. Всеки сантиметър, изграден с материали от различно кътче на хаганската могъща империя в нейна прослава.

Излъсканият зелен мрамор, по който се търкаляше сега количката му, беше добит в някоя от каменоломните в югозападната част на континента. Червените колони, изсечени като великански дървета, чиито най-горни клони се протягаха по високия сводест таван на необятната приемна зала, бяха докарани от североизточните пясъчни пустини.

Мозайките, вградени тук-там в зеления под, бяха дело на занаятчия от Тигана - още един от любимите градове на хагана, разположен в планинския южен край на континента. Всяка изобразяваше сцена от богатото, жестоко, но славно минало на хаганата: вековете от съществуването на номадския, коневъден народ, обитавал тревистите степи на изток; въздигането на първия хаган - военачалник, обединил разпилените племена в единна, завоевателна сила, която се впуснала да превзема континента парче по парче, изковавайки с далновидност и брилянтна стратегия днешната всемогъща империя. Майсторът бе предал в мозайките си и тривековната история след това: големия брой хагани, разширили империята, разпределяйки богатствата от стотина завладени земи по цялата си територия, изграждайки безброй мостове и пътища, за да свържат частите една с друга, управлявайки просторния континент с размах и трезва мисъл.

Вероятно мозайките пресъздаваха облика на империята, в каквато бе могъл да се превърне и Адарлан, размишляваше Каол, докато тихият говор на придворните отекваше по изсечените колони и позлатените куполи напред. Е, ако над Адарлан не властваше марионетка, поставена в ръцете на крал демон, решен да превърне света им в пиршество за пълчищата си.

Каол извърна глава към Несрин, която буташе количката му с каменно изражение на лице. Единствено тъмните ѝ очи, стрелкащи се към всеки минувач, всеки прозорец, всяка колона, разкриваха поне някакъв интерес към внушителния дом на хагана. Запазили бяха най-хубавите си дрехи за днешната среща и новоназначеният капитан на стражата наистина изглеждаше превъзходно в пурпурнозлатистата си униформа. А откъде Дориан бе изровил една от униформите, които Каол някога бе носил с такава гордост, той самият нямаше представа. Първоначално бе възнамерявал да се облече в черно просто защото цветът... Открай време не се възприемаше в цветни дрехи с изключение на червеното и златистото, които символизираха кралството му. Черното пък вече принадлежеше на обсебените от Валгите войници на Ераван. Именно намъкнати в изцяло черните си униформи бяха тормозили Рифтхолд. С тях залавяха, изтезаваха и колеха хората му."
Из книгата

Егмонт България ЕАД
София, 1142
ул. Фритьоф Нансен №9
sales@egmontbulgaria.com