Галилео Галилей

Когато земята стоеше неподвижно.

Предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбран от съвременниците си, признат за гений от потомците. Това е бащата на съвременната наука Галилео Галилей. Биографичната книга на Атле Нес, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда Браги, разказва за този гениален мъж, който има смелостта да отрече древните догми и да се превърне в бащата на съвременната наука. Това е историята за живота и времето на Галилей, за епохалните му открития и експерименти, за упоритостта и гордостта му, за покровителите му от фамилията Медичи, за неговите приятели и врагове в диренето на истината, за продължителната вражда с Католическата църква - всичко онова, което го превръща в един от най-великите мъже в историята на Европа.

Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда Браги за документална литература.

Приживе Галилей е предаван и преследван, изпращан в затвор и изолация, а най-важните му трудове са включени в Индекса на забранените книги. Само неуморните усилия на неговите ученици и последователи успяват да доведат до успешен край тази нескончаема битка за запазването на неговата памет и чест, за да може името му да получи заслужена слава и той да се нареди след най-големите личности в историята на човечеството.

Норвежкият писател Атле Нес събира на едно място много подробности за епохалните експерименти и открития на Галилео, за изключително проницателните му и сериозни изследователски трудове, както и за преподавателската му дейност в различни университети. Великият учен скъсва с дотогавашната традиция на безкритично приемане на теориите на Аристотел и Птолемей и поставя логиката, наблюденията, точните изчисления и експерименталните методи в основата на новите научни изследвания. Цели глави са отделени на подробно описание на експериментите, свързани със свободното падане на телата и тяхното ускорение, и на наблюденията на Луната и другите небесни тела, довели до редица важни открития като неравността на лунната повърхност, слънчевите петна, спътниците на Юпитер, както и до доказването на Коперниковата теория, че Земята се върти и не е център на Вселената. Важно място се отделя и на техническите изобретения на Галилео - макар и оригиналната идея за направата на телескоп да не е негова, той е този, който я развива до все по-голямо съвършенство, като впоследствие създава едни от най-точните телескопи, пригодени за небесни наблюдения; също така именно неговите наблюдения върху функциите и устройството на махалото са основополагащи за изобретяването на първия часовник.

Освен това обаче не е пропусната и чисто човешката страна от образа на великия учен. Галилео е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Тоскана, в семейството на скромен флорентински музикант, което и определя постоянната му житейска борба да утвърди социалния си статут и да оцелее в една крайно неблагосклонна към малкия и беден човек среда.

Атле Нес (род. 1949 г.) е писател, историк и изкуствовед. Завършил е университета в Осло, където е изучавал английски, норвежки език и лингвистика. Работил е като учител, преди да се отдаде изцяло на литературата.

Автор е на биографии на Леонардо да Винчи, Галилео Галилей и Хенрик Ибсен, както и романи за Караваджо (Тома Неверни) и апостол Павел (Майсторът на палатки), книги за деца, документална проза и есета за изкуството. Носител е на няколко литературни награди, сред които е и най-голямата в Норвегия - Браги.