Меча република

Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия).

Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки не били много и не били никак страшни. Винаги се извинявали, ако настъпят някого по време на танца. И все пак възрастните се страхували от тях. Смятали, че щом някой е по-силен от теб, със сигурност е опасен. Особено щом танцува! Най-много се страхували тези, които смятали, че работата им изисква да са най-силни от всички - разните му там министри и прочие. Мечките започнали да им се привиждат абсолютно навсякъде! Най-малко се страхували децата, които имали плюшени мечета, тоест всички деца. Те обаче били твърде заети и не можели постоянно да успокояват възрастните.

Някои ще кажат, че нещата не са се случили точно така. Но на нас ни се иска така да си ги спомняме.

Със сигурност не знаете кой е Юрис Звиргздинш, защото "Меча република" е първата негова книга, преведена на български, при това написана, за да бъде издадена първо у нас, а след това и в родната му Латвия. Този латвийски автор има интересен житейски път, започва да пише късно, но детските му книги го правят един от най-популярните автори за деца в страната. Те са преведи на различни езици, а той става носител на различни престижни отличия.

Написана специално за българските читатели, "Меча република" е необикновена книга. Първата ѝ глава например разказва за заседание при министър-председателя, където се обсъжда въпросът за нарастването на мечешкото присъствие в града и необходимостта да се справят с това. Книгата разказва как мечките правят мечата си република и по деликатен начин кара детето, което чете, да осъзнае, че е необходимо да се участва във взимането на важни решения, а не да се стои настрани. Ето какво написа за книгата нейният художник Кирил Златков: "Книгата е урок по гражданска активност за малки и големи. И затова, че свободата не е гарантирана и неприкосновена, дори когато живеем в резерват."

А в интервю с Нева Мичева, ето какво разказва за писането за деца Звиргздинш: "Никога не си намислям предварително дидактика: ето, ще направя книга, която ще ги учи на това, това и това. Моята редакторка Инесе Зандере смята, че най-типичното за моите истории е желанието да споделям знание с децата... Те от съвсем малки са личности и с тях трябва да се разговаря като с единствени. Впрочем заради липсата на именно това, за мен училището е тоталитарна структура, подобна на държавата, която произвежда не граждани, а послушни граждани."