Животът на Паро е едно наистина изумително пътешествие из всички лабиринти на футбола. Ще прочетете за футбола от улицата в "Орландовци". За махленския футбол в отбора "Сава Михайлов" от квартал "Гевгелийски". За юношеския футбол върху сгурията на стадион "Септември". За "ЦСКА" и дръзкия футбол, нужен не просто да се изправиш срещу европейските шампиони "Аякс", "Нотингам Форест" и "Ливърпул", но и да ги победиш.
Като пряк участник във футбола у нас в течение на цели десетилетия, Никодимов представя възхода и спадовете на футболна България в едни от най-славните и спорни дни на нейното минало. А един от фундаментите на тази книга са възторгът и страданието в бушуващите страсти по трибуните. Защото за хората футболът е преди всичко страст и любов.
В тази автобиография има много радост, но и още толкова огорчение. Но дали футболът не точно такъв? Нима той не е също толкова справедлив и несправедлив, колкото и самият живот? Отговорите на тези въпроси всеки би могъл да намери и сам на страниците от книгата, която държите в ръцете си. Разгърнете ги и се запознайте с един от най-големите актьори на българската футболна сцена - Паро Никодимов.
"Именно в Орландовци футболът стана моята голяма страст. Ритахме по цял ден на улица "София", която върви надолу от гробищата. В онези години нямаше много други забавления, ако не броим например вечеринките и киното. Но танцовите забави обикновено завършваха със сбивания, тъй като се събираха всякакви типове не само от квартала, но и от Малашевци и Биримирци. Колкото до киното, да си намериш билет за филм като "Тихия Дон" беше трудна работа и се чакаше със седмици.
Докато за футбола ни трябваха само по два камъка за всяка от вратите, и една топка. Топката направо я боготворяхме, и се опитвахме да правим с нея всевъзможни номера. Един от тях се състоеше в това да се качим по стъпалата до четвъртия етаж на някоя кооперация, като жонглираме на глава или с крак, без топката да падне. Разбира се, за да си майстор, после се налагаше да слезеш обратно по същия начин. Имаше наистина изумителни таланти, а години по-късно видях с очите си как футболистът на "Септември" Георги Лепоев - Стар Гошо отива от своята махала "Света Троица" до стадион "Славия" пеша, като задържа топката "на краче", както му казвахме тогава.
Именно "Славия" беше любимият ми отбор. Татко беше славист и ме водеше на мачовете на "Ударник", както тогава бяха прекръстили белите. Голямо удоволствие беше да гледам майстори като Добромир Ташков, Георги Гугалов, Сашо Костов - Фанфана, Пешо Величков, Чоко Василев."
Паро Никодимов
Рейтинг: 10.00 / 12 гласа
