Животописни истории. Биография на Никола Манев

Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София.

Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, художник съм, казвам им. Служителят гледа, гледа и по едно време вика: Ooo, molto famoso, демек много известен. Аз? Фамозо?!? Изненадани сме и двамата. Той ме сваля от влака, отиваме в митническото бюро. През това време влакът чака. Митничарят вади един речник, разтваря страниците и попада на Мане! Представяш ли си? Бъркат ме с Едуард Мане! Казвам му: "Синьоре, грацие, соно МанЕв, но Мане!", а той се извинява "Ооо, скузи!".

"Тази книга е плод на професионалните ми срещи като журналист и на приятелството ми с художника Никола Манев. Всички описани случни и събития са предадени така, както той самият ми ги разказа. Приятно четене."
Елена Кръстева

"Когато говори за Сиена, отново е млад. Върти педалите на бяло "Леняно" с лъскави спици и десет скорости, гърдите му пият тосканския вятър. Никола Манев е сам и щастлив в сърцето на Тоскана. Тази земя на охра, маслини, вино и живопис ще натопи четката му за десетки картини, които ще нарече "Небесни магистрали". В кратък отрязък живот Сиена е неговото място, неговият пъп на света, корабът майка. Ще бълва същото обожание по адрес на Чирпан и палитрата на Тракия, но дотогава има време. Сега спиците на житейското колело блестят в Сиена. Никола Манев тъкмо е пристигнал от Холандия, за да рисува. И за да избяга от любовта на една жена:

"Една година реших да замина за Италия и да бачкам. Дъщеря ми Сара беше на две или три и майка ѝ много напираше да се жени за мен. Аз, като всеки подъл мъж, избягах. И до ден-днешен мисълта за сватба ми е чужда. Независимо дали има, или няма деца. Така или иначе - отидох в Италия. Такава ми е системата на живот, работата е религията ми и на нея съм изцяло предан, тя ме ръководи!"

В едно софийско и септемврийско утро в сладкарница на ул. "Иван Асен" Никола Манев излага картини от живота си. Прехвърлил е 70-ия километър от него и в гъстата му коса бялото окончателно е взело превес над черното. В душата му, изглежда, положението е същото. Драмата там е персона нон гарата, трагедии се приемат само ако са Шекспирова продукция. Няма и как да е иначе - Никола Манев е човекът, въвел в обръщение поздрава "Имам добра новина! Остарях!". Та колко нямаха този шанс?! Нито Ботев, нито Смирненски, нито Димчо, нито Яворов. Нито Есенин, нито Пушкин...

Може да изрежда с часове великите поети и да цитира стиховете им с непресторено вълнение на гласа. Художници споменава по-рядко и тонът му е далеч по-овладян. За поетите Манев говори като за близки, с които е пил, пял и плакал в белите си нощи. А художниците... те сякаш са представители на закона, пред които мълчиш, свел глава. Единици за мярка, които рядко позволяват сближаване.

Като Леонардо да Винчи, който също е израсъл с живеца на Тоскана. Неговият пъп обаче е хвърлен във Флоренция, а в някой минал живот Никола Манев е драснал първия си щрих на "Пиаца дел Кампо" в конкурентката Сиена. В сегашния слиза от влака в този град, когато е на 40 години и малко отгоре:

"За първи път изпитвам мистично чувство, че съм живял тук в предишен живот. Не вярвам в тия работи, но там го усетих! Почти припадам от вълнение, като виждам площада! Централният площад е една огромна мида - разперена. С едни стари сгради. Моментално се вливам в него. Отивам в първия голям хотел. Попадам на една италианка - синьора Паола. Bongiorno, посреща ме тя. Казвам ѝ, че търся квартира, тя ми намира стая веднага".

Цъфнал е на гарата в Сиена случайно. Взел е влака няколко спирки по-рано - от Бреша, и е пътувал за Флоренция, където на склад е цялото му богатство: работна маса, платна, бои, малко дрехи.

"Пристигам от Холандия и отправна точка ми е Флоренция. Там оставям всичко на багаж. Нямам представа къде отивам, но знам, че ще е под наем. Обикалям, за да търся квартира. Във Флоренция няма подходяща. Баща ми имаше един приятел, който живееше в село до града, търся и там, но не намирам. И в Падуа нямам късмет. После отивам на остров Лаго д’Изео. Страшно красиво, но изолирано от света. Трябва да се качиш на корабче, за да стигнеш. А точно там попаднах на подходяща квартира, но… Казах си: "Ще остана съвършено сам, няма да се чувствам добре, ще живея в страхове, няма с кого да разменя дума". Затова отидох в Бреша, но там - нищо. И хващам влака, за да се върна във Флоренция, където е багажът ми. А влакът спира в Сиена..."

До този момент пулсът на Манев се е учестявал от жени, от миризмата на терпентин, от гласа на Едит Пиаф, от Гранд Каньон, от барикадите по парижките улици през 1968-а, от срещи с българската милиция...

За пръв път обаче замайването идва от град. Сиена и небесната ѝ синева и сгради в цвят на изпечена глина. Сиена с бялата катедрала "Санта Мария Асунта" - шедьовър на готическата архитектура, изчислен от фантазията на Андреа Пизано и населен със статуите на апостолите Петър и Павел, свети Георги и свети Августин, изваяни от двайсет и няколко годишния Микеланджело. И с релефа на Донатело "Пирът на Ирод". Сиена, която прави Манев непушач."
Из книгата

Един предишен живот
Пътят към Париж минава през пустинята
Ателие на левия бряг на Сена
I got you, babe!
Другарю, Вие имате поприще!
Картината е като жената
1990-а и други години
Манев и митничарите: художник Фамозо срещу Хектор
Когато обичаш, не броиш... картините
Когато обичаш, не броиш... За любовта на едрите бръмбари
Когато обичаш, не броиш... Чирпан!