Тайните на Мачу Пикчу, Йети и гигантите на Тула

"Световните чудеса и мистерии, до които се докоснах."

В тази книга са събрани 34 пътеписа от най-мистичните места на планетата и неразгаданите тайни на човечеството. Вдъхновяващия разказвач Симеон Идакиев ще ви разходи до Дяволското море и Адът на изгубените, ще ви потопи сред руините на изчезналата Атлантида, ще ви разкрие самотните гении на човечеството. А след това ще ви отведе по следите на Йети и чудовището от Лох Нес.

Във всяка страница от книгата има знание за някоя от световните загадки, до които неуморимият пътешественик и писател се е докоснал по време на годините странствания.

"Идеята за тази книга се роди в далечната 1974 година. Трябваше да прелетим Атлантическия океан от Казабланка до Куба. За мен това беше първият презокеански полет и го очаквах с известна тревога. Когато до пристигането оставаше около час, след силна турбуленция самолетът рязко започна да губи височина, накланяше се надясно и се изправяше с форсаж на двигателите. Минути по-късно по уредбата съобщиха, че поради технически причини вместо в Хавана ще кацнем на Бахамските острови, в него се възцари онази тишина, която предхожда паниката. Лицата бяха бледи, а очите търсеха, без да могат да намерят, спасително равно място суша. Идваха ни наум утешителни мисли като тази, че трансатлантическите самолети могат да кацат в океана, но високите люлеещи се вълни под нас определено изключваха подобна възможност. Тук-там се виждаха самотни черни скали, обгърнати от клокочещи яки от бяла пяна.

И тогава истеричен женски глас буквално изплака: "Господи, та ние летим над Бермудския триъгълник!" Слава богу, след много дълги трийсет минути под нас се появи сивата бетонна снага на пистата и самолетът - невредим, макар и с тежък удар - кацна. Летището беше Насау.
Този случай събуди любопитството ми и се разрових в малкото на брой писмени източници за този регион с лоша слава. После си дадох сметка, че съм бил на немалка част от местата по света със загадъчна репутация, и реших да разкажа своите впечатления от тях. Така се роди книгата, която сега държите в ръцете си. Приятно пътуване."
Симеон Идакиев

Симеон Идакиев е известен журналист, дългогодишен продуцент и водещ на предаването Атлас на БНТ. Той е неуморен пътешественик, леководолаз и ветроходец. Създател е на близо 500 филма, заснети в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от десет книги, последните две - Омагьосаните острови и От Олимп до Тибет, са издадени от издателство Вакон. От 2014 година e член на Кралското географско дружество на Великобритания.

"Дяволското море и Адът на изгубените

С тези имена наричат територията от един милион квадратни километра, заключена между Бермудите, Пуерто Рико и Маями. Казват, че там без никаква видима причина безследно изчезват десетки кораби и самолети заедно със своите екипажи, пълзят необичайни мъгли, проблясват странни светлини и компасите полудяват. Зловещо място!

Всичко започва с така наречената Задача 19, когато на 5 декември 1945 година пет бомбардировача Авенджър с общо четиринайсет души излитат от форт Лодърдейл със задача да изминат 257 километра на изток над Бахамите, после 64 километра на север и накрая 193 километра обратно към базата. Метеорологичните условия били много добри, а пилотите - опитни, но след два часа ескадрилата не се завръща. Нещо повече - когато самолетите поели на север, водачът на групата лейтенант Тейлър изпраща странни съобщения по радиото, че не знае къде се намира, не вижда суша, няма представа къде е запад и компасите сякаш са полудели. В гласа му се усеща тревога, казва, че морето изглежда странно, а едно от последните съобщения гласи: "Навлизаме в бяла вода", и връзката прекъсва.

За издирване на участниците в Задача 19 веднага излита спасителният самолет Мартин Маринър с тринайсет души на борда, който също изчезва, и на следващия ден цяла ескадра кораби и самолети се отправят да търсят изчезналите шест самолета с екипажи от общо двайсет и седем души. И до днес не е намерена и следа от тях. Озадачаващо, нали? Защото всички тези екипажи са обучавани да оцеляват и при екстремни ситуации, разполагат със спасителни средства, но не са открити даже отломки от потъналите кораби и от самолетите. Излизат наяве и позабравени случаи на два кораба, изчезнали по-рано. Сайклопс с дължина 180 метра и екипаж от 309 души изчезва в същия регион през март 1918 година, натоварен с манганова руда от Бразилия до Норфък, щата Вирджиния - при добро време и с радиостанция на борда, от която не бил изпратен SOS!

През август 1935 година екипажът на кораба Ла Дахома е спасен от италианския Рекс. Пред очите на двата екипажа корабът потъва, а пет дни по-късно от кораба Ацтек забелязват отново Ла Дахома и се качват на борда му. През следващите години броят на изчезналите се увеличава: корабът призрак Сити Бел (1946 г.), британските самолети Стар Тайгър и Стар Ариел (1948, 1949 г.). Списъкът расте през следващите десетилетия и в книгата си Дяволският триъгълник авторът Ричард Уайнър твърди, че над хиляда души и повече от сто самолет и кораб са изчезнали без вест във водите на океана.

Двама учени - Стюарт Скот, доцент по антропология в университета на щата Ню Йорк, и Чарлс Казо, доцент по геология в същия университет, в книгата си Ново изследване на големите загадки, издадена у нас от издателство Наука и изкуство през 1988 година, се заемат да разяснят и даже да развенчаят по-горните твърдения. Разглеждат петдесет и седем случая, които обясняват с най-елементарни причини и факти: че част от тези злощастия са се случили другаде, а не в триъгълника, че времето съвсем не било толкова хубаво, че радиоапаратура била неизправна, че при някои от случаите са намирани следи, макар и малко, и т.н.

Аз ще цитирам и редове, написани от моя приятел и писател Богомил Герасимов в книгата му Кукулкан слиза от небето, към чиито познания вероятно отново ще се връщам и в други глави на тази книга: "Когато четем за невероятното приключение на Христофор Колумб, който искал да отиде в Индия, но тръгнал на запад, научаваме интересни неща, спестени в училищните учебници. Например това, че Колумб забелязал някакви загадъчни явления. Представям си как са се изплашили моряците му, когато, наближавайки сушата, смятана от тях за Индия, забелязали, че корабният компас започнал да се държи като полудял. Тревогата им сигурно още повече се е засилила, когато зърнали на небето някаква огнена топка, която се повъртяла малко и се гмурнала в океана. Великият мореплавател бил поразен и от невижданите светещи ивици върху морската повърхност, станали известни по-късно като бели води. Според редица автори това са последните светлини от земята, които астронавтите виждат при отлитането им в Космоса."

Първото изчезване на морски съд с хора е регистрирано през 1609 година. Тогава понятието Бермудски триъгълник не съществувало, но островите в района имали лоша слава. Наричали ги Дяволски острови. Остров Бермуда е открит още през 1515 година от испанеца Хуан де Бермудес, но по обясними причини оставал необитаем. И вероятно още дълги години щял да се радва на дяволската си девственост, ако не била намесата на английския кораб Сий Венчър. Намесата била банална - корабът се разбил в коралов риф. На него пътували сто и петдесет заселници от новата тогава колония Вирджиния, днес част от САЩ. Страхотният ураган се разразил внезапно. Вълните запокитили кораба към рифа, но - за щастие - той се заклещил между две скали като в чатал. Там останал достатъчно дълго, за да могат хората да се спасят с най-необходимите вещи. После, естествено, вълните го смъкнали от скалите и го пратили на морското дъно.

Командир на експедицията бил един благородник на име Джордж Сомърс. В дневника си той описва как веднъж през нощта излязъл на палубата и докато съзерцавал звездите, забелязал някаква светлина да се движи между мачтите и платната. Сомърс описва нещото като светлина, която ту угасвала, ту припламвала, подскачала като жива по палубата и мачтите, сякаш правела оглед на кораба. После се гмурнала в океана...

Очаквам вече да се питате какво стана с първия изчезнал морски съд? Ще го кажа с няколко думи. Сий Венчър изчезнал по посока на морското дъно, но една от лодките, спасени от потъналия кораб, по-късно била натоварена с вода, вино, плодове и месо от морски костенурки. На нея се качили осем доброволци, командвани от офицера Хенри Рейвънс. Те отплавали към Вирджиния, за да потърсят помощ. Какво е станало с тази лодка и с нейния екипаж, не е известно. Те просто изчезнали - не по време на буря, а в спокойно време."
Из книгата

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg