Стрелата на времето. Поезия

Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски. Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника.

Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече стигнала до читателите (благодарение на издателство "Захарий Стоянов") "Стрелата на времето" сякаш се превръща в "стрелата на безкрайността", защото това е книга за началото и края, тя разказва как ежедневното се вмества във вечното и как вечното непрестанно оживява и се въплъщава в ежедневното, защото човек съществува едновременно и в двете времеви състояния. Това се усеща само от онези, които имат вяра, ум, съвест и способност да преодоляват преходното.

Според Панко Анчев тази книга е куполът, обемащ и покриващ под себе си цялото поетическо пространство на Иван Гранитски, създавано с вещина, страст, вдъхновение и разум вече толкова години. Под този купол се вижда солидна и красива сграда - сградата на неговата поезия. В "Стрелата на времето" много от стиховете са посветени на художници: "безначалната пиеса" на неповторимия Любен Зидаров, георгическите видения на Иван Димов, момичето-жрица на Любен Диманов, препускащото хергеле на Огнян Механджиев, а "Съновидение", посветено на самия Милко Божков, разлиства графическа светлопис, където дракони и шамани се разминават с елфи и светулки, и където небесното мастило щедро се разлива над вечерните хълмове, бродирани върху детска перелина.

А поетът Боян Ангелов подчертава, че "стихотворенията-посвещения в книгата са не само чувствени изблици, но и тайнописи на съкровена изповед. Те очертават както тематичния кръгозор, така и космогоническата свързаност на човека с всичко онова, което наричаме линеарна безкрайност. През нея стрелата на времето прелита, описвайки кръг, който приема очертанията на човешката душа".

Иван Гранитски. Милко Божков - поет на носталгичното съзерцание
Лекота
Стрела
Стихия
Кръст
Илюзия
Зора
Черна дупка
Мъгла
Ключ
Прилагателно
Фантазия по Брьогел
Погибел
Видение
Камъш
Кошмари
Бездушие
Страх
Залезът на Европа
Нирвана
Етюд
Лист
Овчарче
Висини
Момиче
Табун
Оратория
Еднодневка
Йероглифи
Съновидение
Пиеса
Биволи
Ели
Бързей
Задруга
Тетива
Снеговеи
Еньовден
Коруба
Порта
Оранжево
Ако
Метаморфоза
Вяра
Духът на дървото
Щъркели
Отражение
Статуя
Фотон
Жега
Епаминонд
Фургон
Стрелата на времето
Гроздоберачки
Свобода
Призори
Листо
Подлез
Въпрос
Море
Безпределно
Самота
Искра
Девет
Боян Ангелов. Стрелата на безкрайността
Панко Анчев. Воля за ред, хармония и вечност