
Понякога не вярвам на късмета си. Казвам си, че такива неща като в моя живот се случват само в приказките, че всичко това не може да е истина. Възпитан от книгите да се съмнявам в щастливия край и да го смятам за проява на лош вкус, характерен днес най-вече за латиноамериканските сериали, аз в крайна сметка в един момент трябваше да капитулирам и да призная: да, моят живот се оказа едновременно нещастен и щастлив точно като сапунена опера.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Автор е на монографията "Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма" (2011) и на поетичните книги "Блус по никое време" (2009), "Тамбос" (2014) и "Животът без музика" (2016). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията ѝ е превеждана на хърватски, турски и английски език. Един от основателите на сайта "Открита литература".