Без съмнение българските средновековни ръкописи са изключително важен исторически извор. Някои достигат до нас само в преписи, а десетки други целенасочено са унищожавани или погубени във времето, което прави изследването им истинско предизвикателство за всеки учен.
Настоящата книга е най-пълното съчинение, което ни показва разнообразието на книжното наследство. Авторът - проф. Куйо Куев, е един от изтъкнатите изследователи на старобългарската литература, а проучването му е базирано на десетилетна работа в архиви и библиотеки в 6 държави.
На страниците на Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете се разглеждат както популярни писмени паметници като Четириевангелието на цар Иван Александър, така и не по-малко значими, но сравнително по-малко познати ръкописи като Асеманиевото евангелие и Супрасълския сборник.
Почти 40 години след последното му публикуване изследването на проф. Куев отново е достъпно за широката аудитория. С приносен характер в настоящото издание е преводът на цитираните в текста старобългарски приписки, което се прави за пръв път.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
