"Той дължеше поста си на идеята за развитие на атомната енергетика в градчето. Когато преди петнайсетина години го пратиха тук, за да шпионира католическия свещеник Антонио Карпенков, най-трудно се оказа да му намерят официална длъжност. Измислиха му пристанище за бъдещата електроцентрала. Дотолкова им стигна въображението. Цопнаха набързо един плаващ кей във водата, завързаха за него три прогнили лодки, построиха дървената барака и го настаниха в нея.
Назначиха го за директор. Работеше в дълбока конспирация, докато един ден чу в кръчмата да го наричат "ченгенцето". И все пак не бяха го разкрили докрай. Агентурният му псевдоним беше "копеле". Той е и съперник на попа за неговата икономка Цвети, която не си поплюва с мъжете, пропорционално на отминаващите години: Икономката произхождаше от стар влашки род, в който никой не приемаше за безнравствено да спиш с мъжа, от чиято ръка се храниш. Напротив! Обратното се смяташе за най-тежко прегрешение, наказвано доскоро със смърт. Единствената ѝ женска мъка бе невъзможността да има деца. Викарият отказваше всякакви преговори по въпроса. Пък и още след първия аборт икономката се повреди непоправимо.
С годините болката се попритъпи. От друга страна, бездетството си имаше своите предимства. Разполагаше с предостатъчно време. Научи се да чете и да пише. Запази фигурата си непокътната и когато прескачаше до пазара, съчувствено оглеждаше разплутите от раждане задници на своите някогашни приятелки. Лекарят Бодрос Гарабедян: Докторът упорито убеждаваше госпожица Цвети да се подложи на основен преглед при него. "Отчето ще ме води в Италия, може пък там да ме заплодят!" - стовари го пред аптеката госпожица Цвети. "Някой италиански колега като нищо ще те заплоди" - измъкна се заднишком докторът. Мисълта да разгледа икономката отблизо не му беше чужда, но се боеше от миналото си.
Той беше дърт воайор. Въдвориха го в градчето преди двадесетина години, след като излежа част от присъдата си за изнасилване в софийския затвор. Казваше се Бедрос Гарабедян. Присъстват и цветнокож футболист, и още някои други. И всичко това на фона на ужаса и недоумението, предизвикани от трупа на заместник министър-председателя, намерен удавен в реката. Образната система логично се обогатява и с персонажи от по-нови времена - следователи, мутри, дори и черният джип "Сузуки Витара" на викария. Политическата сатира е явна, обстоятелствата с преносно значение бележат българското в повествуванието, появата на "високопоставен труп" привнася елементи на ужас: Господин директорът познаваше акваторията на повереното му пристанище като дланта на ръката си. Веднага усети, че нещо не е наред. Преди всичко икономката не беше си тръгнала. Стройната ѝ фигура се очертаваше край брега, сякаш издялана от камък.
Захвърленият ѝ шал лежеше върху пясъка. В косите ѝ засядаха едри снежинки. Широко отворените ѝ очи гледаха ужасено. Дясната ѝ ръка несигурно потрепваше. Разкривените ѝ устни отчаяно се опитваха да сглобят някаква дума. "Госпожице Цвети!" - повика я, обзет от неприятно предчувствие господин директорът на пристанището и в същия момент видя какво се опитва да му посочи икономката. Във водата лениво се полюшваше труп. Но нищо не е такова, каквото изглежда!
Рейтинг: 8.00 / 4 гласа
