Сестри Палавееви по пътя към новия свят

00:00 00:00 Paste this HTML code on your site to embed. spaceplay / pause qunload | stop ffullscreen shift + ←→slower / faster ↑↓volume mmute ←→seek  . seek to previous 12… 6 seek to 10%, 20% … 60%

Книги за Сестри Палавееви Алек Попов Времетраене: 8:38 мин. Алек Попов Времетраене: 1:03 мин. Сексът и комунизмът - книга 1 и книга 2 Милена Фучеджиева Времетраене: 1:17 мин. Марката Ти Дейвид Ройстън-Лий, Силвана Стори Времетраене: 0:59 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Октоподеният случай на детектива Филип Сотир Гелев, Пенко Гелев Времетраене: 1:02 мин. Пред камерите Беа Фицджералд Времетраене: 0:54 мин. Синята птица Морис Метерлинк Времетраене: 0:59 мин. Космична нумерология за лечение на духа и тялото Майкъл Брил Времетраене: 1:02 мин. България в Първата световна война 1914 - 1918 Проф. д.и.н. Людмил Спасов, д-р Александър Въчков Времетраене: 1:09 мин. Да опознаем природата Илария Барсоти Времетраене: 1:14 мин. Затворникът Фрида Макфадън Времетраене: 1:15 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин.

"Сестри Палавееви по пътя към новия свят" продължава лудешките приключения от "Сестри Палавееви в бурята на историята", но може да се чете и самостоятелно. Насладете се на толкова чаканото продължение на сензацията "Сестри Палавееви в бурята на историята", която превзе книжарниците и сърцата на читателите преди няколко години. "Сестри Палавееви по пътя към новия свят" е още по-забавна, шеметна и истинска - а приключенията на Кара и Яра ще ви очароват. Алек Попов се завръща в пълния си блясък на най-превеждания в чужбина български автор - има защо.

Кара и Яра са отново тук, а световните събития ще трябва да се посместят, за да им отворят място! Чаровните близначки, попаднали във вихъра на Втората световна война, натискат педала докрай в най-лудото приключение на живота си. Театърът на бойните действия се разширява: Сърбия, Македония, Англия, Америка... Ако сте в състояние да поберете и съвместите в главите си филми като "Гадни копилета" на Тарантино и "Банани" на Уди Алън, абсурдните клипове на Монти Пайтън с епичния наратив на Толкин, югославските партизански екшъни и наръч винтидж комикси, може би ще се досетите за какво иде реч...

Очаква ви и цяла галерия от най-колоритни образи: български комунисти, устремени към "прекрасния нов свят", югославски партизани, банда джуджета, окопали се в старите сребърни мини на крал Стефан Урош, врачката Ганга, заблудени слугинчета, резидент на НКВД... и още куп герои на едно време, в което нищо не е нормално.

Новият роман на Алек Попов обаче предлага и нещо много повече от забава. Отправя дързък, но верен до болка поглед към историята - отвъд тотемите на идеологиите и политическата коректност - който оперира туморите на миналото със скалпела на смеха. Едно освобождаващо преживяване на фона на измамната носталгия по миналото, изпълзяла от гънките на спящия разум.

"Слалом е неизвестното

– Спокойно! Държа те! - рече гласът в ухото ѝ.

Ските летяха по нанадолнището. Снегът влизаше в очите ѝ. Мъжът я държеше с една ръка през кръста, другата стискаше щеките. Като местеше тежестта от крак на крак и подскачаше на завоите със завидна лекота, той направи няколко бързи слалома между борчетата и изскочи на върха на едно възвишение. В низината се мярнаха покривите на някакво селце, комините рахитично димяха изпод белите си гугли. Мъжът вдигна щеките и посочи надолу.
– Дръж се! - извика той и се спусна по склона.
Останалите го последваха. Мъжът взе разстоянието до селото с две плавни, красиви извивки във формата на буквата S и заканти ефектно пред голяма купчина прясна зеленикава тор, стоварена директно на улицата. До него заканти втори, но не толкова сръчно, защото върхът на ските му се бодна във вонящата планина, която издишаше пара.

– По дяволите! - изруга той.

– Късно обръщате, Кандев, късно! - подхвърли мъжът, който я беше свалил от планината, повдигна скиорските очила и се представи: – Поручик Попангелов от Втора алпийска рота на Н. В. На вашите услуги, госпожице!
Госпожицата беше толкова премръзнала и объркана, че не успя да каже нищо. Един след друг до тях спряха още двайсетина души, хвърляйки облаци сняг със ските си. От съседните дворове пролаяха кучета.

– Коя е пък тази? - рече изпитателно един набит мъж.
– Не знам - отвърна поручикът. – Изпречи се на пътя ми. Сигурно се е загубила. Нека първо се съвземе.
– Може да е шумкарка - предположи онзи. – Какво търси в планината в тази виелица?
– Не е въоръжена - отбеляза друг. – Може да е от планинарската група на Червения кръст, с която се разминахме под Ком.

Момичето енергично закима. Пушката ѝ беше останала някъде там, забита в пряспата. Явно я бяха подминали. Вятърът беше отвял баретата ѝ с червената петолъчка. Цялата ѝ коса беше в скреж. Ледени кристалчета блестяха дори по миглите ѝ. Тя усилено търкаше измръзналите си пръсти, които стърчаха през изрязаните ѝ ръкавици.
– Къде е Ком, къде сме ние! - изръмжа набитият мъж.
Поручикът зяпаше розовите ръкавици. Тя беше отрязала върховете на пръстите, за да стреля по-лесно, но той нямаше как да знае това. Бяха от пухкава мохерна вълна с бродирани бели зайчета на маншетите.
– Че коя шумкарка носи такива ръкавици! – прихна той.

Близката портичка скръцна и на прага застана навъсеният стопанин по риза, наметнат с къс кожух. Зад гърба му надничаше озъбената муцуна на жълтеникаво овчарско куче.
– Добър ден – вежливо поздрави поручикът. – Кое е това село?
– Балтия – мрачно рече селянинът.

Попангелов измъкна топографска карта и я разтвори. Около него се скупчиха няколко войници и започнаха да гадаят къде се намират. Пръстът на офицера запълзя по линиите, описващи възвишения и долини.
– Не сте се осеверили още! - намеси се набитият мъж, извади компас и доста безцеремонно завъртя картата на обратно.
– Аха! - отбеляза някой. – Явно сме минали през Черна вада, вместо през Влашки гребен и сме излезли над Слепи дол.
– Ножарево се пада пò на изток. Това са към 20 километра!

Поручикът погледна часовника си.
– Ще се наложи да пренощуваме тук. Има ли телефон в общината? - обърна се той към неприветливия селянин.
– Има – кимна онзи с крива усмивка. – Но като падне снегът, жицата се къса и всичко умира.
– Къде е кметският наместник? Трябва да настаним хората.
– Убиха го шумците.

При тази новина всички инстинктивно посегнаха към оръжието си. Поручикът и набитият се озърнаха, сякаш иззад покритите със сняг дувари всеки миг щяха да припукат пушки.
– Спокойно - подсмихна се селянинът. – Тръгнаха си.

Пред очите ѝ избиха тъмни петна. Изпита силно гадене, но в корема ѝ нямаше нищо. Кара залитна и за малко да падне върху купчината тор.
– Добре ли сте, госпожице? - подхвана я Попангелов. – Сега ще се сгреете.
– Гладна съм - промълви тя.
Поручикът сложи парченце шоколад в устата ѝ. Беше се втвърдил от студа и почти без вкус, но тя задъвка лакомо, без да го чака да се размекне. Той отчупи ново парче. След малко в ръката му остана само опаковката. Войниците изуваха белите си гащеризони и ги простираха край огнището, за да се сушат. Някаква бабичка прекоси пълната с мъже стая и сложи пред нея черен, крив тиган, в който цвърчаха три яйца на очи. Кара се нахвърли на храната, но коремът ѝ се беше свил от глада и отказваше да я приема с такава скорост. Тя въздъхна и остави вилицата. Попангелов я наблюдаваше с интерес. Скрежът по косата ѝ се беше стопил, мокрите кичури лепнеха по лицето и шията ѝ. Набитият в дрехите ѝ сняг също беше станал на вода.
– Как се казвате? – попита той.

На езика ѝ се завъртя името Кара, но тя своевременно го преглътна и каза: „Моника”.
– Моника чия? - намеси се набитият.
– Пе-пе-трова - рече наслуки тя, потраквайки със зъби.
– Остави я на мира, Досев! - скастри го поручикът. – Не сте ли гладна вече, Моника?
– Не-не-не...
– Дайте ѝ сухи дрехи! - нареди Попангелов.
– Дай, дай, дай, само това знаят! - промърмори бабичката, към която домашните се обръщаха боязливо с „бабо Гицке”.
– Нали си плащаме бе, старо! – кипна той. – Стоплихте ли вода?
– Ела, момиче – повика я тя с кривия си черен нокът. – "Старо" ще ми вика, келеш...

Баба Гицка я въведе в тъмно помещение без прозорци, осветено от мъждукаща свещ. По средата имаше дървено корито, а до него - две ведра. От едното се вдигаше пара.
– Искаш ли да ти поливам?
– Мога и сама, мерси.
– Да не изхабиш цялата вода – предупреди я старата, преди да излезе, после рече под носа си: – Ще я изхаби, проклетницата."
Из книгата

Макар да е роден в семейството на професор по математика, Алек Попов се проявява предимно като човек на словото. Биографичната справка за ранните му години препраща към Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ" и университетско образование по специалност Българска филология в Софийски университет.

Днес Алек Попов е изтъкнат културен деец - уредник в Националния литературен музей, главен редактор на списание "Родна реч", член на Сдружението на българските писатели, член-кореспондент на БАН в направление "Творци на изкуството".

През годините става и известен автор, отличен с редица литературни награди, сред които са:

• 1994 г. - наградата на БНР за криминален разказ "Павел Вежинов"
• 1995 г. - българската награда за фантастика "Гравитон"
• 1999 г. - наградата за къс разказ "Рашко Сугарев"
• 2004 г. - годишната награда на английското електронно списание "Clouds", където романът "Мисия Лондон" се публикува на английски език
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2005 г. - Националната награда за драматургия "Иван Радоев" - за пиесата "Мисия Лондон"
• 2007 г. - наградата "Елиас Канети" (Русе) за романа "Черната кутия"

Като какъв го познават неговите читатели? Творец с голям писателски опит, Алек Попов се отличава и с оригинален, неподражаем стил на писане. Прозвището "най-забавния сериозен български автор", дадено му от Захари Карабашлиев, е напълно заслужено. "Алек Попов е между Светослав-Минковия абсурдизъм и Павел-Вежиновия абстрактен реализъм" - казва в своя критически текст за автора Антон Баев. А когато говори сам за своята работа, в интервю за в-к "Капитал" Алек Попов казва следното:

"Всяка история прилича на влак с променящо се разписание и неизвестна крайна точка. Понякога влакът спира и стои с дни на някоя загубена гара, а друг път профучава покрай местата, където би искал да слезеш и да позяпаш. Логиката на движението се променя, според особеностите на ситуацията. За да стигнеш там, където си намислил, може да се наложи да промениш маршрута. А ако държиш непременно да следваш вече набелязания маршрут, накрая може да се озовеш съвсем другаде. В действието е закодирана психологията на героите, които го движат."

Героите, за които говори авторът, често носят нестандартни имена, измислени с известна доза хумор: например баронеса Хафбрейн, сър Галфън, Емералд Спарк, народните и партизанските имена Храста, Последния пирон, Винт, Мончо, Медвед, Нощ, Гробокопача на капитализма. Също така "бисери" като Белла Суис, Манди Бонг, Вера Дикни и Чиира Морнингейт. Ако разпознавате любимите си герои, може би вече сте прочели някои от книгите на Алек Попов. Сред първите от тях са няколко сборника с разкази (напр. "Другата смърт" - 1992 г, "Мръсни сънища" - 1994 г., "Игра на магии" 1994 г. и др.). След това се появява романът "Мисия Лондон". Свежият хумор на тази книга се превръща в източник на вдъхновение и за други творци и девет години по-късно по романа се появява българска екранизация. Жанрът на разказа също продължава да се обогатява: в творческата биография на Алек Попов се появяват сборниците "Спътник на радикалния мислител, "Спътник на радикалния мислител 2", "Митология на прехода", "Телесни плевели". Написани са и още два романа, с които Алек Попов се утвърждава като автор извън традициите - "Черната кутия - ниско прелитащи кучета" и "Сестри Палавееви в бурята на историята".

Сиела Норма АД
София 1510
бул. Владимир Вазов №9
080012525

Слалом в неизвестното
Прозорецът, който продължи да свети
Валсът на слугинчетата
Железният човек
Сделка или не
Как се каляваше стоманата
Мирко и Славко
Снежанка от Москва
Песента на щуките
Операция "Лилипутанер"
Момичето, което остана без глава
Картечарката тъгува
Тъй рече Ганга
Бљрба не чака. Най-дългото сбогуване
Врагът на японците
Стаханомен и шепотът на последния патрон
Врагът не вярва на магии
Между Лондон и Църна глава
Ауф видерзеен и късмет!
Демони и руснаци
Директивата Дед
Задругата на прокудените ангели
5Нови и бивши хора
Капитан Таня
Новини от антиболшевишкия фронт
Танго "Ноктюрно"
Среща при ковчега на краля
Изгонени от Рая
Смерть шпионам!
The Wonder Sisters
Катерицата, която знаеше всичко
Заветът на Сартр
Системата работи
Още една страхотна идея
Благодарности