"Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография - така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън... Или Великия Чаплин. Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с (и сред) писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил. На живота гледам леко (по-често лекомислено) - така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и ... |
|
В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това, какво се случва със света, в който живеем и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея. Министерството на околната среда и водите ... |
|
"Ян вдигна очи нагоре - ярко грееха звездите. А в прозорците на околните сгради грееха синкавите екрани на телевизорите - хората седяха пред екраните и гледаха Голдън шоуто... Значи виждат и него... Той, малкият Ян, в момента влиза във всеки дом заедно с водещия Бати Злати. От синкавите прозорци момчето премести очи нагоре към небето - пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред тях забеляза една особено ярка - не е ли това звездата, която изгрява само в нощта на Рождество? Тя ще е тази, която прави коледните чудеса. Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигнат глави към небето?" Из книгата ... |
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Юбилейно издание с илюстрации на Дамян Дамянов. ... Романът излиза през 2008 г. и бързо става популярен сред читателите. Преведен е на няколко езика. Същата година е сред десетте книги, номинирани за Литературната награда на Европейския парламент. По книгата е заснет и телевизионният сериал "Английският съсед", продукция на БНТ, с режисьор Дочо Боджаков. Село Плодородно, някъде в България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък. Те не искат да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са турски, морковите - македонски, а ракията - шотландска... ... |
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
Нашингтон – българската столица. Едно място в Америка, което си е напълно наше. Наша си е и ракията, и салатата, и киселото мляко... Наши са и хората, макар да са станали американци. Американци са, но не съвсем. Героите от новия роман „Нашингтон“ на Михаил Вешим по нещо напомнят на ония симпатяги от „Английкият съсед“. Може дори да са им роднини по пряка или съребрена линия. Но вече не са жители на българското Плодородно, а на плодородна Калифорния. Там някъде се намира и Нашингтон, за който се разказва в романа. ... |